Обир, убити заложници... И медиите – лешояди без граници!

Преди 30 години цяла Западна Германия е пленена от драматична заложническа история, която започва с провален опит за обир на банка и завършва с престрелка на автогарата 54 часа по-късно. История, в която загиват двама младежи, а медиите прекрачват всички етични граници.

Заложническата драма на Гладбек се е запечатала трайно в съзнанието на цяла Германия. Защото двама младежи губят живота си. Защото полицията позволява на събитията да ескалират и да излязат извън всякакъв контрол. Защото медиите и журналистите се оказват нереално близо до история, случваща се пред очите им. И правят всичко възможно да възпрепятстват властите, които да сложат край на драмата.

На 16 август 1988 г. Дийтер Деговски и неговият съучастник Ханс-Юнгер Рьоснер нахлуват в клон на Дойче Банк в Гладбек, град в индустлриален район област Рур, част от тогавашната Западна Германия. Бандитското дуо заплашва служителите с пистолети, още преди банката да отвори врати.

След минути пристига и полицията

След преговори, продължили почти цял ден, властите се съгласяват да осигурят на двамата мъже превозно средство, с което да напуснат града, както и няколко хиляди немски марки. Дуото избягало, но взело със себе си и двама заложници. Двамата мъже шофират абсолютно безцелно. Спират веднъж, за да вземат приятелката на Рьоснер. В ранния следобед на следващия ден колата отбива в предградие на Бремен.

След няколко провалени опита за наем на друга кола, двамата мъже щурмуват пътнически автобус, пълен с над 30 диши. Журналистите накацали веднага като рояк насекоми. Някои дори се качили и снимали в самия автобус.

Ханс Рьоснер, един от похитителите, дори дал нещо като импровизирана пресконференция на улицата. С пистолет в ръка.

Автобусът потеглил към Хамбург и малко след това спрял на бензитостанция. Двамата заложници от банката били освободени, а приятелката на единия похитител – Марион, отишла до тоалетната.

И тук полицията направила фатална грешка

Властите задържат момичето докато излизало от тоалетната. Деговски осъзнал какво се случва и поставил ултиматум – или властите пускат Марион до 5 минути, или един от заложниците умира. Полицията не спазва поставения срок. 5 минути по-късно един от пътниците  – 15-годишният Емануел е прострелян в главата.

Автобусът потеглил отново и в ранните часове на следващия ден преминал границата на Холандия. Там бегълците оставили автобуса и се преместили в BMW, предоставено им от властите. Взели само двама от заложниците със себе си – 18-годишно момиче и нейна приятелка. Малко след 7:00 ч. сутринта престъпниците отново влезли в Западна Германия.

"Това беше съвсем нова ситуация за полицията и, разбира се, за медиите. Ако беше станало днес, всеки журналист щеше да спре, да помисли, да си каже, че тук има граници, които не бива да бъдат прекрачвани. Тогава, обаче, всички бяхме донякъде опиянени. Дори не се замисляхме какво правим.", казва пред BBC Удо Рьобел, който по онова време е 39-годишен зам-главен редактор на кьолнския таблоид "Експрес". Той няма никаква представа, че ще се превърне в част от историята.

Милиони зрители на германската телевизия гледат заложническата драма с притаен дъх. Всички, освен Удо, който няколко дни е в отпуск и не е включил телевизора. Журналистът влязъл в кафенето на тенис клуба, в който ходи да спортува и тогава видял новините. И отива право на работа.

Малко след като пристига в офиса става ясно, че двамата похитители, преминали отново германската граница, паркирали BMW-то си отвън, на търговска улица в центъра на Кьолн. Удо Рьобел незабавно слязъл по стълбите.

Отвън била колата. Вътре – петима изтощени души, на косъм от точката на пречупване. На шофьорската седалка бил Хенс Рьоснер, с пистолет в ръка. До него – приятелката му Марион. Отзад – двете момичета-заложници, а по между им Дийтер Деговски, техният палач, с още един пистолет в ръката.

Има изобилие от кадри, запечатали страховитата сцена

Десетки журналисти и зяпачи се залепят за колата. Навират микрофони и камери в лицата на похитителите и заложниците през отворените прозорци. В гърлото на едното момиче има опрян пистолет, докато тя отговаря на въпросите на репортер с пресилена усмивка. Деговски, под влиянието на амфетамини и алкохол, не спира да се хвали, че преди часове е отнел човешки живот.

На мястото пристига фотограф. Той настройва стълба, така че да има перфектния ъгъл за спираща дъха фотосесия. На кадрите, запечатали кулминацията на заложническата драма се вижда и репортер, който се подготвя да вземе интервю от похитителите. "Журналистът" забелязал пистолета в скута на Деговски.

"Да го накараме да го опре в главата на момичето?", попитал той оператора. Всички етични граници били прекрачени. Всякаква представа за морал рухнала. Журналистът спрял да е човек. Станал лешояд, който дълбае в прогнилите рани на собственото си достойнство.

Един от журналистите успял да си преправи път до предното стъкло и води разговор с похитителите. Мъжът е на около 30, с къса коса и очила. Ръкавите на съкото му са навити до лактите и развълнувано маха с ръце. Избутва зяпачите настрани. Това е Удо Рьобел, зам.главният редактор на "Експрес".

Ситуацията започнала да излиза от всякакъв контрол. Ханс Рьоснер станал раздразнителен и нервен. Излязъл от автомобила и насочил пистолет срещу тълпата. Попитал кой е най-прекият път до автогарата. Трябвало да стигнат там незабавно, иначе приятелят му щях да полудее напълно и да започне да стреля напосоки. Тогава Удо Рьобел започнал спокойно да описва пътя.

"Защо не се качиш в колата и не ни покажеш пътя?", попитал Рьоснер.

Това е един от онези моменти, в които кръвта започва да навлиза в главата ти и усещаш забързания пулс на сърцето в ушите си. Не чуваш нищо, сензитивността ти е спаднала до минимум и сякаш си излязъл от собственото ти тяло. Момент, в който от решението ти зависят животи.

"Трябваше да взема решение. Имах усещането, че вече носех отговорност за ситуация, над която никой нямаше контрол. Репортерският инстинкт в мен крещеше. Исках тази история. Беше моя", споделя журналистът.

Мъжът се качил на задната седалка в колата. През цялото време се пита дали е репортер на дявола, или е просто човешко същество, което се опитва да потуши напрежението и да помогне на две момичета.

"Беше трудно да се отговори. Може би бях и двете. Бях едновременно героят и изпълненият с адреналин репортер в преследване на историята на живота си".

Удо предположил, че колата може би се подслушва и се опитал да измъкне малко повече инфорация от похитителите. Репортерът, обаче, ударил на камък. Деговски насочил пистолета си към него и му казал да мълчи.

Колата пътува 40 минути и спира на автобусна спирка, оставят журналиста. Няколко километра по-надолу и 54 часа след началото на заложническата драма, историята е на път да приключи.

След заповед на началниците, полицията открива огън срещу BMW-то. Започна престрелка между властите и двамата похитители. Малко по-късно Рьоснер, Деговски и Марион са задържани. Едното от момичетата-заложници – Инес, успява да избяга.

Силке Бишхоф, обаче, няма този късмет. След като пушека от престрелката се вдига, става ясно, че момичето е с огнестрелна рана в гърдите. Един от куршумите е пронизал тялото и. Силке умира на място.

Към момента Дийтер Деговски живее анонимно. Властите му дават нова самоличност след като напуска затвора. Предстои Хенс Рьоснер да бъде освободен, Марион излежава присъда от 9 години.