Чудният начин на живот на жителите на Сингапур

Сингапур - най-мощната икономическа държава и най-важният пристанищен транспортен център на Азия, обхваща площ от само 724 квадратни километра. За сравнение: Сингапур е с три пъти по-малка от Москва територия.

Лий Куан Ю е името на човека, който само за 35 години превърна Сингапур от блатист остров и бедняшки квартал в чудо на цивилизацията, макар че целият свят се смееше първоначално на неговото начинание. След обявяването на независимостта през 1965 г. и отделянето от Малайзия, страната започна да укрепва икономиката си.

Днес Сингапур е мощен азиатски Атлас, на чиито плещи се настаняват три етнически групи: имигранти от Китай, Индия и Малайзия, както и експати от Европа и Америка. Мирно съжителстват помежду си и се допълват хармонично. Поколение след поколение, те придобиват собствена идентичност, манталитет и дори стереотипи, превръщайки се в единна нация – сингапурци, коментира в свой анализ руският бизнес сайт РБК.

Коренното население

Саманта Чи е родена в Сингапур, а майка ѝ е родена в Китай. Семейството живее в малък апартамент в типичен жилищен район. Всеки ден към 9:00 часа Чи отива да работи в рекламна агенция, където генерира идеи за рекламни кампании. През почивните дни тя почива с приятели в барове или курортни зони на града (температурата тук не пада под 30° Целзий през цялата година).

Саманта се смята за трето поколение сингапурец. Първите имигранти в страната са хора, които сега са на около 50 години, или техните родители. Всяко лице, родено в Сингапур, има доста широки езикови възможности - в страната са приети четири държавни езика. Изборът най-вероятно ще зависи от произхода на семейството: ако родителите идват от Китай, то обикновено те говорят между себе си мандарин, ако са малайзийци - говорят малайзийски, а индийците говорят тамилски, а не и хинди. Английският език обобщава всички и служи като основен език за комуникация. Саманта Чи говори добре английски, с малко акцент, влитайки и местния жаргон, който се нарича Singlish, смес от английски и друг официален език.

Hard work – hard play

Трудът е национална ценност за Сингапур. На първо място защото високо интелигентните професионалисти са ценени в страната - за да станат такива, трябва да работят много. Тук всеки разбира, че стандартът му на живот зависи от това как работи. Работният ден официално продължава от 8:00 до 18:00, но честото доработване е нещо обичайно.

Преди 30 години сингапурци мечтаеха да бъдат лекари и адвокати, което като цяло е много популярна професия в развитите страни на Азия. Днес всеки иска да работи в областта на финансите и да участва в икономическия сектор. Друга така наречена национална мечта за работното място са държавните институции. Чиновниците имат впечатляващи официални заплати (най-високи в света), докато корупцията е нулева.

Въпреки "трудовата зависимост" сингапурците не обичат да си почиват. В страната има три основни национални празника. Първият е китайската Нова година, защото повечето хора са китайци. Вторият голям празник е Денят на независимостта. Държавата е домакин на впечатляващо шоу на 9 август на плаващата платформа на Marina Bay Sands. Вече стана традиция всяко семейство да види празника със собствените си очи или да гледа шоуто по телевизията. Третият празник е католическата Коледа. В навечерието ѝ е прието да се ходи на разходка под коледните светлини, които украсяват града.

По това време отрудените сигнапурци се наслаждават на най-дългите почивни дни. И макар че в града държава се изповядват няколко религии едновременно - хиндуизъм, будизъм, ислям и християнство, и всяка от тях има своите традиции, и трите празника се празнуват от всички.

Почивните дни сингапурците предпочитат да прекарват на плажа и да не пренебрегват туристическите места, най-популярни от които са Музеят на изкуството и науката, Спиралният мост, залива Марина Бей с едноименния комплекс и Clark Quay. Жителите на града ходят в същите ресторанти и барове като туристите.

"Сингапур е твърде малък, за да се скрие", признава Саманта, която търси нови барове през Google Maps.

Гражданите на Сингапур могат да пътуват по света в безвизов режим. За кратка ваканция, може би дори за един уикенд, те често избират съседната Малайзия, Тайланд или Бали. Има и по-евтини дестинации - Тайван и Китай. В търсене на нещо необичайно сингапурците летят до Европа - включително Русия, която им се струва изключително екзотична.

Саманта Че е била в Улан-Уде (Източен Сибир) и Байкал. "Русия ме изненада. Бях изненадана от това колко топли хора живеят в такава студена страна, че изобщо не са това, което Андрей Звягинцев ни представя във филма "Неприязън". Видях, че страната е пълна с оригинална култура, телевизионни проекти и предавания, и това напълно ме отблъсна от идеята за нея като за студена, депресирана, посткомунистическа страна, каквато е изобразена в западните медии", казва тя.

Храната

Хранителните банки, за разлика от ресторантите, са едно от най-популярните дестинации за почивка сред сингапурците. Тук можете да срещнете както студенти, така и топ мениджъри, смесени чужденци, туристи и семейства, които идват на вечеря. Цените правят всички щастливи - 3-5 долара за чиния. В града има много заведения за хранене, но най-популярните са на улица "Смит"“ в Чайнатаун и на пазара Тион Бару. Вечерта няма свободни места, има опашки от 5-6 души на всеки ъгъл.

За обяд най-вероятно ще видите такива ястия: китайски лютиви блюда, сингапурско пиле с къри, препечен хляб с кокосово сладко и меко сварено яйце, пилешки шишчета със сос от фъстъчено масло. Това гастрономическо разнообразие на Сингапур е повлияно от традиционните ястия от Китай, Индия, Малайзия и Индонезия. През деня местните хора пият студен чай, чиито имена, вариации и вкусове не се вземат под внимание и се продават на всяка крачка.

Вечерта гражданите ходят по барове и си позволяват коктейли на стойност 15-20 долара. "Мога да кажа, че всъщност сме пиячи. Но всеки разбира, че пиенето е много скъпо. Ние често се напиваме, но нашето разбиране за думата може би не съвсем същото като на германците, британците или руснаците", признава Саманта.

Целият репортаж за живота на сингапурците може да прочетете тук