Джейкъб Зума има тежката дума

„Всеки, който е срещу апартейда в Южна Африка, е заклеймяван като комунист“, обвини властите в Претория англиканският архиепископ и борец за човешки права Дезмънд Туту през 1985 г. в интервю пред германското списание „Шпигел“.

В подобно поведение от страна на правителството на Питър Бота нямаше нищо чудно.

„Студената“ война беше доста гореща на юг от Сахара. Това твърдение могат да потвърдят редица държави, като Ангола, Конго, Мозамбик или Етиопия.

Парадоксалното в случая е, че днес, 20 години по-късно, страната на „Добрата надежда“ е не по-малко разделена отпреди. Този път обаче с обратен знак. Мнозина вече се страхуват, че наближава времето, когато всеки наследник на европейски заселници в южноафриканската република ще бъде заклеймяван, без излишно бавене, като расист и узурпатор ( в момента белите са около 10 % от населението на страната).

Причината за подобни опасения напоследък може да бъде обяснена само с две думи: Джейкъб Зума.

Не са чак толкова отдавна паметните дни от началото на 90-те години на ХХ век, когато в ЮАР и извън нейните граници с възторг се говореше за „нацията на дъгата“. Новият пъстър флаг и 11-те официални езика в променената конституция на страната трябваше да символизират новата идентичност на една държава, която имаше амбицията да се превърне в първата африканска суперсила. Чернокожият президент Нелсън Мандела (след 27 години в затвора) шестваше триумфално из европейските и световни столици, рекламирайки неуморно една нова, по-хуманна и по-мъдра Южна Африка. Без съмнение краят на апартейда маркира началото на една нова епоха. Република Южна Африка, както е официалното наименование на страната, най-накрая се завърна в редовете на африканските държави.

„Последиците още тогава можеха сравнително лесно да бъдат предвидени“, ще кажат тук някои от критиците и в известен смисъл ще имат право.

В повечето африкански страни независимостта се оказа едно голямо разочарование. Това твърдение в никакъв случай не бива да се разбира като неуважение към самите африканци, които десетилетия наред се бориха срещу белите колонизатори за възвръщане на своето отдавна загубено достойнство. За съжаление, дните на оправдана еуфория, след извоюването на независимостта, отминаха твърде бързо и бяха заменени от дълги години на икономически рецесии, разруха и граждански войни.

Начертаните от френски, английски и португалски колониални администратори държавни граници на „Черния континент“ не се съобразяваха с вижданията на самите африканци и по този начин станаха основна причина за голям брой въоръжени конфликти след обявяването на независимостта. Тук следва да се търси главната историческата вина на западноевропейските държави спрямо Африка.

Тези факти обаче не могат изцяло да оправдаят вината на африканските елити, които твърде често се оказваха неподготвени за отговорността, която трябваше да поемат. Пламенните борци за независимост бързо се превърнаха в самозабравили се диктатори, които избиваха и унижаваха населението на собствените си държави повече от който и да било европейски генерал-губернатор преди тях. Актуалният пример с президента на Зимбабве Робърт Мугабе е само едно от многото подобни превъплъщения в модерната, африканска история.

Диктаторът на бивша английска колония Южна Родезия успя за 27 години да опустоши един от най-проспериращите африкански региони. До това плачевно състояние на страната се стигна, след като Мугабе, със силови методи, в края на 90-те, изгони хиляди бели фермери извън границите на страната, което доведе в крайна сметка до икономически санкции срещу Хараре от страна на Великобритания и САЩ. През 2002 г. Зимбабве беше изключено от Британския съюз на нациите.

Именно в този контекст трябва да се разглежда и положението в Република Южна Африка към настоящия момент. След „иконата“ Нелсон Мандела и технократа Табо Мбеки сега към президентството на най-богатата африканска държава протяга ръка левичарски настроеният Джейкъб Зума и мнозина наблюдатели на ситуацията в страната считат, че той може да се окаже неправилен избор.

Само преди броени дни харизматичният лидер от племето Зулу застана начело на Африканския Национален Конгрес (АНК), след като се наложи в борбата за председателския пост в най-старата партия на континента срещу настоящия президент Табо Мбеки. По традиция председателят на АНК е и президентски кандидат на партията . Така шансовете на Джейкъб Зума за предстоящите през 2009 г. президентски избори значително се повишават. Тогава изтича предвиденият от конституцията втори мандат на сегашния президент на страната.

Контрастът между Мбеки и Зума не би могъл да бъде по-голям, макар че до 2005 г. двамата заедно ръководеха (като президент и вицепрезидент) съдбините на Република Южна Африка (РЮА) . Настоящият президент на РЮА е човек на бизнеса. Връзките на Мбеки с висшите финансови кръгове датират още от края на 80-те години, тоест още преди отмяната на апартейда и бяха затвърдени през изминалите осем години на неговото управление. Това би трябвало рано или късно да го конфронтира със синдикатите и лявото, про-комунистическо крило на АНК, към което принадлежи Зума.

През първия мандат на Табо Мбеки сблъсъкът не се състоя. Зума беше вицепрезидент и успешно блокираше всякакви настроения в тази насока, показвайки на дело своята лоялност към президента, макар да не беше съгласен с него по редица важни въпроси. Политическата стабилност, макар и крехка, беше налице.

В резултат икономиката на страната, благодарение и на повишените цени на златото и други суровини, които се добиват в Южна Африка, беше във възход. Бизнес средите имаха доверие на президента Мбеки, въпреки т.нар. Black Economic Empowerment Аct, който влезе в сила през 2004 г. (това е закон, имащ за цел да създаде условия за по-активно участие на черното население в икономиката на страната, който задължи южноафриканските фирми да предадат 30 % от своите акции и активи в ръцете на чернокожи граждани). Това законодателство само за няколко месеца превърна някои бивши висши функционери на АНК, като Сирил Рамафос, Вали Мооса и Булелани Нгчука, в свръхбогаташи. Бедността в предградията т.нар. тауншипс (townships) обаче си остана непроменена, а недоволството в тях растеше.

Джейкъб Зума умело канализираше това недоволство и успя да го яхне благодарение на приятелите си от Федерацията на южноафриканските профсъюзи (COSATU) още преди да бъде уволнен от президента Мбеки през 2005 г. Уволнението даде ход на поредица от съдебни разследвания, по времето на които срещу Зума бяха повдигнати обвинения в корупция, пране на пари, измама и злоупотреба със служебно положение, а бившият му финансов съветник Шабир Шейх беше осъден на 15 г. затвор. През 2006 г. към тези обвинения се добави и обвинение в изнасилване, което, в интерес на истината, бързо беше свалено.

Едно ново дело по обвинение в корупция ще се разглежда отново през тази година и може да се окаже сериозна пречка по пътя на Зума към президентското кресло, защото в случай, че бъде осъден, по конституция, няма да има право да заеме най-висшия държавен пост.

Зад гърба си Зума има дълга история, изпълнена с политически борби и насилие. Човекът, ръководил години наред разузнаването на военното крило на АНК, има репутацията на мъжкар, който знае как да печели симпатиите на чернокожото население в бедните предградия на Йоханесбург, Кейптаун и Претория, макар да няма никакво формално образование. Речите на Зума са пълни с популистка риторика и агресивност към политическите му противници. Този стил и начин на поведение го превърнаха в знаме за недоволните от президента Мбеки, около което се групираха профсъюзите и комунистите.

В страна с 25 % безработица и твърде несъразмерно разпределение на благата, мобилизация от подобен род едва ли е учудваща.

Прави впечатление, че въпреки безспорния си организаторски талант Зума засега не е предложил никаква ясна програма за бъдещото развитие на страната. Това естествено е плодородна почва за всякакви спекулации. Опасенията са, че той, подобно на Ево Моралес в Боливия, ще национализира някои основни за страната индустрии. Вече имаше подобни призиви от страна на южноафриканската левица, а нейната подкрепа е от особена важност за Зума, ако иска да се пребори за президентския пост на страната през 2009 г.

Въпреки че други анализатори на ситуацията считат подобни предположения за неоправдани, страховете на икономически по-заможните бели южноафриканци остават и някои от тях вече стягат куфарите, за да напуснат страната. Още повече сега, когато Зума на няколко пъти вече се изказа в полза на правителството на Мугабе и срещу икономическите санкции, наложени на Зимбабве.

Всичко това обаче бледнее пред една друга опасност, която може да парализира самите основи на южноафриканското общество. Из цялата страна вилнее ужасна по своите мащаби СПИН епидемия. Данните показват, че 20 % от възрастното население на страната са вирусоносители.

Поради това доста смущаващ е следният факт- вероятният бъдещ президент на страната Джейкъб Зума заяви миналата година, че се е предпазил от коварната болест след полов акт със серопозитивна жена само защото се е...изкъпал.

По всичко изглежда, че на Южна Африка й предстоят доста бурни времена.