Усмихнатото лице на България Он Ер: Танцува, пътува, общува...

Тя е завършила журналистика в СУ "Св. Климент Охридски", но не спира да учи и до днес. Отново е в Алма Матер, но сега бори реториката. Защо ли? Телевизията е нейната страст и обожава да поднася на зрителя новини, които самата нея я карат да се усмихва. Приема работата си като хоби, обича да пътува, обича да танцува, обича да говори, говори, говори... Няма ди ви държим повече в неведение. В рубриката ни F.A.Q - Dnes.bg Ви представя едно от лъчезарните и усмихнати лица на Новините от България Он Ер - Неда Василева.

Защо избрахте телевизията?

Телевизията си избра мен, още с първото прекрачване на прага на студиото и заставането ми пред камера. Осъзнавайки, че телевизията е магия, нямаше нужда да избирам повече. А ако трябва да дам отговор какво ме задържа в телевизията, след като съм се докоснала до създаването на новини – динамиката, разнообразието и контактите с много и различни хора. При мен всичко започна с работа като репортер, след което станах водещ. В момента все още излизам извън студиото и ходя на снимки, много държа на това, само така усещам журналистическата професия в нейните реални измерения и успявам да затворя цикъла на създаване на репортажа и пресъздаването му от екрана.

Какво ви дава и какво ви отнема професията?

Може би съм твърде млада и не смея да отговоря на този въпрос. До момента професията само ми дава - контакти, позитивни емоции и понякога малко умора. За щастие, успявам да намеря достатъчно време за себе си извън работното място.  Което означава, че не ми отнема нищо до момента.

Какви са най-големите заблуди, свързани с журналистиката?

Заблудите са много – може би най-разпространената е, че всички журналисти са подкупни. Или, че нашата първа цел е да подвеждаме или манипулираме. Всъщност, има обективни медии, чиято главна задача наистина е да информират, да провокират различната мисъл у аудиторията, да разчупят „телевизионния калъп”.

Как се променят медиите у нас през годините?

Въпреки, че работя в телевизия само от три години, наблюдавам много процеси и непрекъснати промени. Разбира се, наблюдавала съм и преди това развитието на медиите у нас. Телевизиите в България се стремят към модерна визия, провокиране на доверие чрез утвърждаване на определени лица на екрана, разнообразие, широка палитра от теми, но и спазване на определен профил. Харесва ми стремежът, който открих у България Он Ер, към определена „таргет”  група – младите, образовани, интелигентни хора. Телевизиите вече не са просто програмна схема за възможно най-голяма част от хората пред екрана, чрез предаванията и подредбата им изпълняват отговорност към избрана част от обществото.

Може ли да обясните до колко медиите влияят на обществото?

Няма как да не влияят. Затова журналистите би трябвало да осъзнаят отговорността си и да не се възползват от нея. Подредбата на темите в новинарските емисии, приоритетните новини, часовият пояс, в който се излъчват предаванията – всичко формира фокуса на медията, нейната насоченост, съответно – провокира интересите на зрителите по различен начин.

Какви новини харесвате?

Такива, които ме карат да се усмихвам. Тези, които не бих могла да пропусна, защото са поднесени по атрактивен и достъпен начин. Най-вече – радвам се, когато нещо е направено така, че да докосне поне още едно сетиво у мен – не само зрението и слуха. Възприемам новините емоционално, тъй като съм чувствителен човек.

Кой е най-големият ви коректор – близките или приятелите Ви?

Безспорно родителите и най-близките ми приятели. Радвам се да имам коректори, защото само така мога да се погледна отстрани. Разбира се, колегите на работното място също са ми много ценни, тъй като те са най-близо до работния процес и могат да дадат най-трезва оценка на свършеното. Когато направя грешка, предпочитам да ми бъде показана, за да не я повтарям. Не се пазя от градивната критика, високо я ценя. 

Разкажете ни интересна случка, свързана с работата Ви – нещо, което Ви е направило голямо впечатление?

Интересните случки обикновено са на терен, затова се радвам, че имам възможността да бъда освен водещ на новините, и репортер. Когато си на мястото на събитието е различно – докосваш се до хората, усещаш ги отблизо. Само така, когато се върна в студиото, мога да знам какво им е на колегите репортери, да ги „извадя от ситуация”, да напиша нещо вместо тях, когато нямат време, например. Моя лична интересна случка беше репортаж, който направих преди повече от месец – излъчи се на Великден и беше едно от най-нестандартните ми преживявания. Снимахме група чужденци на посещение у нас – имаше хора от САЩ, Испания, Германия, Индия... Те посетиха няколко софийски заведения и опитаха българската кухня. Бяха толкова цветни и различни, че се заредих положително, което си пролича и от материала, който излъчихме.

Имате ли хобита и ако да – какви са те?

Спортувам, излизам с приятели, влюбена съм и в идеята постоянно да пътувам някъде, за което не винаги имам възможност. Може би е клише, но все още усещам работата си и като хоби. Обожавам контактите с много хора и не се натоварвам в телевизията, за да имам нужда непременно от друг тип хоби навън, което да „освободи напрежението”. На този етап предпочитам да се забавлявам, когато имам свободно време, да танцувам и да откривам нови книги, филми и места, които ме зареждат позитивно.

Какво обичате да правите с близките си хора?

Да говоря. Никога не ни омръзва. А, най-хубаво е, когато говорейки, посещаваме нови места и пътуваме насам-натам.

Какво искате да ви се случи в професионален и личен план?

И в двата аспекта – да открият безкрайно много позитивни, светли и нови хоризонти. Най-вече – да израсна. Ако трябва да бъда малко по-конкретна – в професионален план бих искала, освен „вкуса” на новините, да опитам и друг. Новините са нещо, което едва ли ще ми омръзне скоро, тъй като са едно непрекъснато търсене и намиране... Но съм любопитна и амбицирана да създам и свой проект някой ден.

Какво пожелавате да се случи на България?

Младите хора с желание да останат тук. Да живеят, работят за страната ни, но и тя да им даде това, от което имат нужда. Оптимист съм за нашето бъдеще в границите на България. Повече добри практики, малко повече смелост и ограничаване на следването единствено на вече отъпкани пътечки. И щипка любов във всичко, което правим.