Европейският съюз съветва гражданите да разполагат с достатъчно храна, вода и лекарства, за да могат да се издържат поне три дни в случай на криза, съобщава Euronews. Всяко домакинство трябва да има план за действие при извънредни ситуации и подготвена чанта с най-необходимото за евакуация - било то вследствие на природно бедствие или катастрофа, предизвикана от човешка дейност.
Хаджа Лабиб, европейски комисар по въпросите на готовността, управлението на кризи и равенството, представи новите препоръки на ЕС на 3 ноември. Документът има за цел да интегрира готовността за извънредни ситуации в ежедневието. През първите 72 часа от дадена криза - период, в който службите за спешна помощ обикновено са претоварени - домакинствата трябва да бъдат способни сами да задоволят основните си нужди.
Препоръките обхващат редица области, включително създаването на запаси за извънредни ситуации, насърчаването на сътрудничеството между гражданите, вземането на решения под напрежение, включването на обучение за реакция при кризи в ранния етап на училищното образование, както и информирането на обществеността за рисковете.
"Тези препоръки бяха разработени съвместно с държавите членки на ЕС и страните, участващи в Механизма на Съюза за гражданска защита. Това беше съвместен процес, който включваше работни срещи и консултации", обясни Лабиб.
Инициативата идва след поредица от кибератаки, нападения с дронове, саботажи срещу критична инфраструктура и природни бедствия. Подобни събития могат да нарушат комуникациите, транспорта и енергийните доставки, като на практика парализират цели общности.
Защо точно сега?
Заплахите са разнообразни, като някои от тях се намират в близост до границите на Съюза. Макар Европейската комисия да смята мащабна война за малко вероятна, близостта на конфликта в Украйна прави ЕС по-уязвим. Наред с руската агресия в Украйна и нестабилността в Близкия изток, Европа е изправена пред наводнения и горски пожари - задълбочени от изменението на климата - както и пред нарастващ брой саботажи, навлизания на дронове и кибератаки. През март 2025 г. Европейската комисия прие Стратегия за готовност на Европейския съюз, насочена към укрепване на капацитета за предвиждане на кризи и предварителна подготовка за тях. Тези препоръки придобиха по-голямо значение към края на 2026 г. след поредица от хибридни инциденти в цяла Европа.
В края на октомври, според Euronews, хакери поеха дистанционен контрол над свързани с интернет хладилни системи в десетки супермаркети в седем държави - членки на ЕС: Белгия, Люксембург, Нидерландия, Швеция, Финландия, Естония и Ирландия. Нападателите активираха режима за размразяване, което доведе до повишаване на температурата и разваляне на няколко тона хранителни продукти. Подобна атака засегна около 700 супермаркета във Франция по-рано през октомври. Френските власти приписаха този инцидент на хакери, свързани с Корпуса на гвардейците на ислямската революция в Иран.
От 3 ноември, в рамките на една седмица, най-малко 20 европейски летища, над 35 търговски полета и няколко обществени медийни оператора станаха обект на анонимни заплахи за поставени взривни устройства. Всички сигнали се оказаха фалшиви. Въпреки това те доведоха до аварийни кацания, ескортиране на самолети от изтребители и евакуация на терминали в Белгия, Франция, Италия, Ирландия, Португалия и Дания. Властите в Ирландия и Франция разследваха възможността за чуждестранна намеса и стигнаха до заключението, че целта на заплахите е била да се претоварят службите за спешна помощ и да се предизвика паника.
През цялата 2026 г. европейски представители съобщаваха и за подозрения в саботажи, както и за навлизания на дронове в близост до критична енергийна и транспортна инфраструктура. Сред отбелязаните инциденти е откриването през август на дрон, натоварен с експлозиви, на летище "Лайпциг/Хале" в Германия.
Как могат да се подготвят домакинствата?
Препоръките имат за цел да гарантират, че всяко домакинство може да покрие основните си нужди през първите три дни, докато бъде организирана помощ. Освен запаси от храна, вода и пари в брой, от голяма полза са и практическите умения - като оказване на първа помощ или приготвяне на храна при прекъсване на електрозахранването. Семействата се насърчават да планират предварително действията си при извънредни ситуации и да държат готова раница с важни документи и лекарства, която да могат бързо да вземат със себе си, ако се наложи да напуснат дома си. Целта на Комисията е да подпомогне правителствата при предоставянето на ясни насоки на гражданите, съобразени с извънредните ситуации, с които те биха могли да се сблъскат в съответните държави.
"Всеки трябва да адаптира своя комплект за спешни случаи спрямо собствените си нужди, средата, в която живее, и района, в който пребивава. Важно е да се проявяват здрав разум и добра преценка при вземането на решение какво да бъде включено в него", каза Лахбиб.
Националните органи се насърчават да провеждат периодични проучвания, за да установят дали населението разбира рисковете, предприело е конкретни мерки и е в състояние да задоволи основните си нужди в случай на криза.
Децата трябва да се научат - още от детската градина и началния етап на училищното образование, чрез подходящи за възрастта им дейности - как да разпознават опасностите, да следват указанията при подаване на сигнал за тревога, да набират телефон 112 и да оказват първа помощ. Тези знания могат да бъдат интегрирани в игри и ежедневни занимания, като по този начин се избягва претоварването на учебния процес и засилването на страховете у децата.
Информацията и мерките за действие при извънредни ситуации трябва да бъдат достъпни за всички. Плановете за евакуация, транспорт и осигуряване на подслон трябва да отчитат различните нужди, свързани с достъпността, и да бъдат разработвани с участието на хора с увреждания. Служителите на службите за спешно реагиране и лицата, оказващи първа помощ, трябва да се научат да комуникират ефективно, да разпознават специфичните нужди и да предоставят подходяща подкрепа и защита.
Държавните органи трябва да предоставят ясна, достоверна и достъпна информация преди, по време на и след възникването на извънредна ситуация. Препоръките включват използването на комуникационни канали, съобразени с местните общности и различните групи от населението, противодействие на дезинформацията, както и разпространение на конкретни указания, които хората могат да следват.
Защо точно 72 часа?
Първите три дни след настъпването на криза или бедствие са от критично значение за действията по овладяване на ситуацията.
"На властите са им необходими приблизително 72 часа, за да оценят щетите, да се мобилизират и да достигнат до хората, които не могат да се справят сами. След третия ден може да се очаква организирана помощ", обяснява Йева Бирка, водещ изследовател в проекта "Балтийски барометър" към Латвийския университет, който изучава индивидуалната подготвеност за кризи.
Този времеви интервал е посочен в доклада "По-силни заедно", публикуван през 2024 г. от бившия президент на Финландия Саули Нинистьо. В документа се препоръчва общностите да се подготвят за самостоятелно справяне в различни видове извънредни ситуации.
През първите 72 часа екипите за спешно реагиране са подложени на най-голямо напрежение. Те издирват оцелели сред руините на сгради и работят по възстановяването на комуникационните и енергийните мрежи. Ако населението е в състояние само да задоволи основните си нужди, спасителните екипи могат да дадат приоритет на пострадалите и на хората, намиращи се в най-голяма опасност, пояснява Бирка. Спасителните операции, гасенето на пожари и грижите за тежко ранените остават отговорност на професионалистите.
Тези три дни служат като ориентир, макар че темпото на намеса варира в зависимост от естеството на кризата.
"При наводнение или буря необходимостта от спасяване и евакуация е най-голяма в самото начало, след което следват дейности по възстановяване. Кибератака срещу критична инфраструктура следва различен модел - напрежението може да нараства постепенно и да продължи дълго време", обяснява Бирка пред Euronews.
Препоръките също така насърчават гражданите да се подготвят за още по-продължителни смущения.
"72-та часа са минимумът. В случай на продължително прекъсване на електрозахранването, хибридна кампания или война, четвъртият ден може да изглежда почти по същия начин, както и първият", допълва изследователят.
Въоръжените нападения са сценарият, при който е най-вероятно населението да се наложи да разчита само на себе си за по-дълъг период от време, тъй като инфраструктурата може да бъде целенасочено атакувана, прекъсванията - продължителни, а достъпът за екипите за спешно реагиране - блокиран. Кибератаките също могат да имат дълготрайни последици, тъй като сривовете могат да се разпространят от една система към друга, а времето, необходимо за възстановяване на услугите, е трудно да се прогнозира. Природните бедствия в Европа обикновено имат локализиран характер, което означава, че помощта често може да пристигне от съседни райони, които продължават да функционират нормално, пояснява Бирка.
Как ще бъдат приложени препоръките?
Препоръките на ЕС служат като насоки, а прилагането им зависи до голяма степен от националните правителства. Следователно нивото на готовност варира в отделните държави.
"ЕС не може да гарантира, че всички граждани са еднакво добре подготвени. Това е отговорност на всяка отделна държава членка", заяви Лахбиб пред Euronews.
Европейският комисар допълни, че практическите съвети, примерите за добри практики и контролните списъци могат да помогнат на държавите да установят къде са необходими допълнителни мерки и да намалят разликите помежду си.
Финландия, Швеция, Дания, Естония, Латвия и Литва вече разполагат с добре изградени системи. Финландската програма "72 tuntia" („72 часа“) е допринесла за разработването на тези европейски препоръки. Швеция разпространява брошури до всяко домакинство с указания как да се действа в случай на криза, докато Естония съветва гражданите си да се подготвят да издържат до една седмица без външна помощ.
Близостта до войната в Украйна ускори подготовката и в Германия, Полша, Чехия и Румъния. Германия препоръчва на гражданите си да поддържат десетдневен запас от провизии, а Полша, Чехия и Румъния въведоха програми за 72-часова готовност.
Лахбиб заяви, че ЕС е разработил документа в консултация с държавите членки, което позволява на правителствата да се поучат от опита на други страни.
"Държавите членки участваха през целия процес и дадоха ценен принос", каза европейският комисар, като подчерта значението на споделянето на добри практики.
Белгия, Франция и други държави в Западна и Южна Европа са по-малко напреднали в тази област. Според Центъра за изследване на европейската политика (CEPS), нивото на подготвеност сред населението в тези региони е по-ниско.
Разходите за осигуряване на необходимите запаси са друг проблем.
За семействата с ниски доходи закупуването на аварийни запаси може да бъде трудно, което ги прави по-уязвими в случай на криза.
"Подготовката не е задължително скъпа. Няколко прости мерки могат да имат реално значение", каза Лахбиб.
Тя посочи примери като изготвянето на семеен план за действие при извънредни ситуации и поддържането на основни неща - като храна, вода, лекарства и фенерче - на леснодостъпно място.
Разликите в нивото на подготовка засягат целия Съюз, чиито енергийни мрежи, транспортни системи и вериги за доставки са взаимно свързани. Ако прекъсвания на електрозахранването, кибератаки или екстремни метеорологични явления засегнат едновременно няколко държави, натоварването върху Механизма на ЕС за гражданска защита може да нарасне.
Службите за спешна помощ може да се окажат претоварени и тогава да се наложи да прибегнат до общите резерви на Съюза, като например тези в рамките на "rescEU". Паническото изкупуване на стоки в по-слабо подготвените държави може също така да доведе до недостиг на продукти в съседните региони поради въздействието върху единния пазар.
Уязвимостите в по-слабо подготвените държави биха могли да компрометират и колективния отговор на Съюза, ако бъдат използвани за задълбочаване на проблемите.
Освен действията на властите и службите за спешна помощ, от значение е и начинът, по който хората си помагат един на друг, когато настъпи криза.
"Практическите умения, опитът от минали ситуации, личните връзки и подкрепата в общността могат да бъдат от решаващо значение", сподели Лахбиб пред Euronews.
Европейският комисар отбеляза, че макар отговорността за реакция при извънредни ситуации да остава у властите, гражданите също могат да допринесат чрез действия, съобразени с техните възможности.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase."Когато настъпи криза, всеки от нас може да направи нещо - според собствените си възможности - за да помогне на себе си и да подкрепи другите", каза Лахбиб.


Европейските индекси задълбочиха спадовете си под натиска на технологичния сектор
Няколко комисии в Конгреса на САЩ ще изслушат Дженсън Хуанг на 1 декември
SOFIX приключи борсовата сесия със спад от 0,3% до 2087 пункта
По-високите осигурителни доходи за 2027 г. бяха одобрени от комисия на първо четене
Лидер на „Алтернатива за Германия“ призова Tesla да инвестира в германска провинция
"Положението не е розово!": Протест в София срещу властта в СНИМКИ
Донев на Investor Finance Forum: По-нисък дефицит без свиване на инвестициите
Делото "Кузев": Трима от осемте непълнолетни с нови обвинения за убийството на Георги
В "Денят ON AIR" днес от 19:15 часа: Какво предложи правителството и какви корекции можем да видим в план-сметката на държавата?
Недоволство в културния сектор: Протест посрещна новината за бюджета от 307 млн. евро
Карлос Насар с разтърсваща изповед
Нови проблеми за Левски. Хулио Веласкес се хвана за главата
Член на Изпълкома оправда националите на България
Жената на Меси посети свещено място + СНИМКИ
Скалони готви промени
Драгомир Петров е готов за реванш на SENSHI 34: Ще вдигнем публиката на крака
Животът се подобрява за 3 зодии в сезона на Стрелеца: Телецът е сред тях
Френската комедия „Тя спи гола“ с премиера в Театър Artvent на 24 ноември
5 важни ритуала по време на пости
Дневен хороскоп за 18 ноември, сряда
Кекс с канела и масло – топи се в устата
Колката – градът, който не познава тишината и завладя сърцето ми
Възможно ли е превръзка сама да подпомага заздравяването на рана?
Криобиопсия на белия дроб – кога се предпочита пред обикновената биопсия?
Как стресът влияе на менструалния цикъл?
1 от всеки 9 бебета по света се ражда преждевременно напомня ни Фондация "Нашите недоносени деца"
Защо лицето изглежда по-старо след отслабване?
Доц. Маринова: Няма универсален симптом, по който да разпознаем рака
Производители и потребители обсъждат производството на чиста храна във Варна
77 състезатели от 5 варненски университета се включиха в плувната надпревара на „Купа 8 декември“
С празничен концерт Варна отбелязва Деня на християнското семейство
Какво време ни очаква в сряда?
Близо 30 000 варненски ученици се запознаха с вредата от дрогата
Закопчаха двама с дрога във Варна