С киното на Фасбиндер

Пет филма на великия режисьор от течението „ново немско кино“ Райнер-Вернер Фасбиндер ще бъдат показани на българската публика между 10 и 18 май в Дом на киното

Ретроспективата ще бъде придружена и от специално винил парти в стила на Фасбиндер във фаталния петък 13ти, с участието на DJ André Pahl (Берлин) и DJ Emil Doesn't Drive (София), което ще преобрази Дом на киното в нестандартна денс зона.

В панорамата са включени пет от най-успешните продукции на Фасбиндер.

Стартът е на 10 май от 19.30 часа  с една от първите пълнометражни работи на режисьора „Катцелмахер“ (Katzelmacher, 1969, 88 min), която представя неповторимия му стил и силната му социална позиция. Черно-белият филм разказва за Йоргос –  емигрант, който се сблъсква с агресивна ксенофобия, след като се мести в квартал, населяван само от немци.

Този вид социална критика, изкарваща на показ героите, които не са способни да избягат от несъвършенствата на обществото, става главна тема в творчеството на режисьора, а „Катцелмахер“ се превръща в ключов за кариерата му.

На 13 май от 19.30 часа ще бъде показан „Лили Марлен“ („Lili Marleen“, 1981, 120 min) – един от най-популярните филми на Фасбиндер, част от поредицата, посветена на нацистка и пост-нацистка Германия, в която се проследява съдбата на немската жена.

През 1938 г. в Цюрих младата певица Вили се влюбва в еврейския музикант Роберт. Войната ги разделя, а Вили става звезда в Третия райх благодарение на песента "Лили Марлен". Тя живее в лукс в Берлин, но не е забравила своя любим. За да го открие, не се колебае да стане част от съпротивата.  „Лили Марлен'' е вдъхновен от истинска история: той е свободна адаптация на живота на певицата Лале Андерсен. Като много от останалите героини на Фасбиндер, Вили е силна и упорита жена, достигнала върха на социалната йерархия и познала падението.

На 16 май от 20.00 часа публиката ще може да види смятания за най-важен филм на Фасбиндер, в който намира отражение целият следвоенен опит на Германия „Бракът на Мария Браун” (Die Ehe der Maria Braun, 1979, 120 min). Главната роля във филма блестящо изпълнява музата на Фасбиндер, актрисата Хана Шигула. Сюжетът се фокусира върху Германия по време на възстановяването в епохата на Аденауер. Мария Браун успява да се изкачи по социалната стълбица, но трябва да заплати висока цена за успеха си. Историята завършва фатално, точно по времето когато Германия печели Световната купа по футбол през 1954 г. Филмът е номиниран за Златен Глобус през 1980, като печели и куп награди на най-престижните кинофоруми из цяла Европа, а името на Фасбиндер добива световна слава.

Ретроспективата на Фасбиндер продължава с „Лола“ (Lola, 1981, 113 min), който ще се излъчи на 17 май от 19.30 часа. 10 години след края на войната, икономиката на Западна Германия процъфтява. В малко провинциално градче, разядено от корупция, пристига строителният инженер  г-н Фон Бьом. Той е поразен от Мари-Луиз, самотна майка и дъщеря на хазяйката му.

Фон Бьом обаче не осъзнава, че тя е същевременно и Лола – певица в публичен дом и любовница на Шукерт – местен строителен предприемач, чиито печалби зависят от работата на Бьом. Всичко се преобръща, когато общинарят разбира истината за своята любима. „Лола“ е тематично близък на „Синият ангел“ (1930) на Джоузеф фон Щернберг, с участието на Марлене Дитрих. Същевременно филмът на Фасбиндер е уникален сам по себе си и отново разкрива образа на немската жена, която търси любов, късмет и щастие в следвоенна Германия.

Кинопанорамата завършва със съвместния проект на Фасбиндер с режисьорите от новото германско кино "Германия през есента" (Deutschland im Herbst, 1978, 119 min.), който ще бъде излъчен на 18 май от 19:30 часа. Създаден от Фасбиндер, Шльондорф, Клуге и Райтц и още редица представители на движението, документалният филм-колаж представлява забележителен коментар, засягащ различни аспекти на вълненията със социално-политически характер в Германия през есента на 1977 година.

Райнер-Вернер Фасбиндер (1945-1982) е ключова фигура от авторското течение „ново немско кино“. Смело може да се твърди, че творчеството му от края на 60-те до началото на 80-те години на XX в. е причина течението да разцъфти.

Преди всичко обаче Фасбиндер е бунтар, чийто живот и изкуство са белязани от силно противоречие. Открито бисескуален, той се жени два пъти, като едната му съпруга играе във филмите му, а другата е негов редактор. Нелепо обвиняван от недоброжелатели в антикомунизъм, мъжки шовинизъм, антисемитизъм дори антихомосексуализъм, той успява да завърши огромен брой кинопроекти (44). Всички те демонстрират неговата дълбока сензитивност по отношение на социалните аутсайдери и ненавистта му към институционалното потисничество. Някои намират филмите му за противоречиви и авангардни. Генерално обаче той е оценяван от немското общество за начина, по който иронизира комплексите му.

Фасбиндер е абсолютен антиконформист, с безпорядъчен, безумен начин на живот, обилно подхранван със стимуланти, алкохол и любовни афери. Емблематичното му кожено яке, незаменимият велосипед и бунтарският му вид стават негова запазена марка. Умира от злаупотреба с медикаменти на 37-годишна възраст, също като героя си от филма „Faustrecht der Freiheit”( Юмручното право на свободата, 1975).

За краткия си живот успява да заснеме 44 филма, включително дългия 931 минути „Берлин Александерплац". Няма друг режисьор в световното кино, който да се похвали с подобна продуктивност. Той се изявява и като актьор в 36 филма, работи над 24 театрални спектакъла и създава драматургични текстове за сцена. 

Най-точно би могло да се каже, че Фасбиндер провокира силни емоционални реакции с всичко, което прави – и в личния и в професионалния си живот и именно тази негова провокативна природа би могла да се усети и преживее напълно когато зрителят гледа филмите му.