У-лицата: Балканецът напук на...

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Балкани отвъд границите

Балканските нрави разискваха няколко млади режисьори от региона у нас. Опорната им точка бе доколко се вписват хората от Полуострова сред останалите народи. "Умението да се забавлява и същевременно да е напук на всичко", бе част от заключенията за нашенеца, до които авторите стигнаха по време на гостуването им в София. Тридневният филмов фестивал обикаля близките страни всяка година, а в седмата подред се случи форумът да се състои именно у нас.

Димитрис

Сиренето е общото между страните в региона, според  Димитрис Абатцис от Гърция. Той видя сериозната роля на киното във възможността постоянно да напомня за имигрантите, бедните и социално отхвърлените. Затова и проектът му "Елена" ни запознава с драматичната история на украинка, принудила се да напусне родината си, заради смутните събития в страната й.

Иляна

Иляна Перянова от България го поддържа в идеята, че бежанската тематика е сред най-естествения избор на теми, които занимават режисьорите днес. Иначе тя намира уникалността на Балканите в географските им ширини – в това, че са на кръстопътя между Азия и Европа. "Тук са смесени много култури и влияния. Имаме прекрасна природа - морета, планини, гори, чисти минерални извори - и хубава храна".

Иляна вижда балканеца като по-открит и директен, но също така и грубоват. Сред най-ценните му качества е да прави от нищо нещо и умението да се забавлява. Иначе тя залита по тази професия, омагьосана от илюзията на киното и условността на театъра. Харесва й, че с тях може да разказват различни истории и човешки (и нечовешки) съдби, да се прескачат епохи и светове.

Участието й във форума е с "Лястовиците" - поетичен биографичен филм за Никос Аргриропулос, който е музикант, моряк и вълк по душа. "Имах щастието да се запозная с него през 2012-та г., когато пътувах из Гърция и реших самостоятелно да го заснема. Той ме вдъхнови с гласа си, с историите за живота му и с Ребетико музиката, която той пише и изпълнява. Филмът носи донякъде и неговата носталгия по отминали вече времена, когато хората като че ли бяха по-романтични и си живееха реалността тук и сега без да са постоянно вгледани в малки и големи екрани", разказва Иляна.

Деян

Деян Бараров пък вижда Балканите като сборен пункт на чудати и контрастни истории – някои абсурдно смешни, други твърде тъжни. Той участва в Балканския форум с "Батмобил" - историята за баща, който иска сина му отново да го вижда като Батман.

"Звучи налудничаво и то си е, но когато зад всичката лудост същност седи любов, някак си нещата придобиват други измерения. В крайна сметка това, което ме заинтригува в тази тематика е мъжествеността, по-конкретно нейните най-абсурдни проявления".

Според него, хората, населяващи Балканите имат общо държане и то се определя с една дума: "напук".

"Любопитно ми е да го изследвам и да разбера от къде тръгва и защо се случва. "Хората в България специално си мисля, че са наблъскани с чудати противоречия, които дори не осъзнават. Не и докато някой не те издразни как кара като ненормален по улицата или ти пуска лафчета по телевизора, защото знае, че ти и без това не го слушаш".

Лорен

Балканите пък през погледа на европееца Лорен Руи се видя във филма му "На границата". Режисьорът е от Франция, но както той отбелязва от "мнооого дълго време" живее на Балканите. Вече 14 години е журналист- кореспондент на френско издание в Белград, Сърбия и е наясно с процесите, които се случват тук.  Участието му в пътуващия фестивал го води и в София. "На границата" е първият му филм и му носи много позитивна енергия, а този фестивал вижда като витрина за филми от региона.

Що се отнася до неговия филм  "На границата" той се цели право в центъра на днешните събития.  Сюжетът ни пренася в 2022 г. , когато имигрантска криза е преобърнала тенденциите си и нещастни хора от богатите страни масово се изсипват към Сърбия – бедна страна, но с щастливи жители. "Филмът ми не е комедия, не е и драма, дори се затруднявам да определя жанра му", споделя пред Dnes.bg режисьорът.

Затова пък от времето, докато му хрумва идеята и започва снимането на филма, унгарците издигат своята антимигрантска стена, с което "помагат" на измислената му история да се доближи до реалността.

И макар филмът му да е уловил духа на времето, Руи вярва, че изкуството, и по-специално киното не е задължително да следва само актуални теми. "Докато ходя по фестивали, срещам множество автори с интересни филми. Някои от тях  са закотвени в реалността. Други бягат далеч от нея, но не това е критерий за качество".

Според него важното за един филм е да не се прави компромиси, а режисьорът да следва вдъхновението си.
У нас Лорен хареса жълтите павета. Слезе в подлеза до Министерския съвет и се гмурна да си търси сувенири. Любопитно му бе да обикаля и баровете и ресторантите ни, за да усети още повече темпото на Балканите.