У-лицата: Когато актьорът не е просто "турист" във филма

И днес Dnes.bg ще ви срещне с интересни личности в рубриката ни У-лицата. Това са хора, правещи любопитни неща. Хора, на които не им пречат политиците и останалите, за да създадат каквото са си наумили. Лица, които ще срещнем в парка, на улицата. С две думи: Лица от улицата.

Петър Генков

За първи път го видяхме на големия екран в "Отрова за мишки". Филмът проследи годините на прехода в България чрез съдбата на четирима младежи, израснали в трудововъзпитателно училище. Именно участието му в този филм провокира режисьорът Зорница-София да го покани на кастинга за своя проект "Воевода". Петър Генков става част от актьорския екип като ще го познаем в един от четниците, а филмът оглави българския бокс офис миналата седмица.

За ролята

Повечето режисьори у нас не обръщат внимание на предподготовката с актьорите, която се оказва изключително важна, за да стане филмът гледаем. "Само чрез нея актьорите не се чувстват "туристи" в проекта, в който участват", обяснява пред Dnes.bg Петър.

Така и той става част от тренировъчния лагер, предхождащ снимките на "Воевода", който сплотява екипа и помага на участниците да усетят как са живели българите в годините на Османското владичество. Подготовката, която получава, му помага да оправдае своя образ, да го разбере и защитава.

Що се отнася до филма, историята е вдъхновена от разказ на Николай Хайтов. Писателят е един от най-харесваните родни автори от кинорежисьорите ни и негови разкази често стоят в основата на български филми като "Краят на песента", "Дърво без корен", "Орисия", "Козият рог" и др.

И ако във "Воевода" описаните персонажи са били пример за мнозина, то днес Петър Генков (като повечето млади хора) трудно открива личности, на които да се възхищава. "Всеки трябва да си ги усети, според това, което казват, което правят. Това е изключително субективна оценка, защото всичко зависи от личната интелигентност на отделния човек и неговия начин за възприемане на света", обяснява той.

Киното

Интересът му към киното прилича на любов от пръв поглед. Улучва го, когато за първи път бащата на малкия Петър го води на първия му филм на голям екран - "Последният император" на Бертолучи. От тогава ученикът не може да се откъсне от киносалона и често бяга от училище, за да гледа поредния филм, появил се на големия екран в родния му град Варна.

Идвайки в София, Петър е твърдо решен да учи режисура. За всеки случай се явява и на изпитите по актьорско майсторство. Приемат го в класа на Маргарита Младенова и Иван Добчев. Часовете с тях, той оценява като много важни за неговата кариера. Но все пак остава верен на мечтата си и заминава да учи кинорежисура в Германия.

"Режисирането е лична гледна точка върху определен казус", обяснява Петър за професията - И да се опиташ да промениш проекта на някой автор, трябва да го направиш много деликатно", допълва той. Затова и не се меси в работата на Зорница-София по филма "Воевода". Убеден е, че тя застава твърдо зад проекта си.

Що се отнася до неговите интереси в режисурата, те са свързани по-скоро с проблемите на градския човек, живеещ в непрекъсната рутина и опитващ се да излезе от нея.

"Всички циклим всекидневно. Започваме в 8 сутринта и завършваме първата серия в 5. Но само за да влезем в следващата, започваща от 5:30 и приключваща към 11. часа А там ни чака трета – финална и тя трае до сутринта. И така историята се повтаря", разказва Петър.

Спасението той намира в изненадите и нестандартните решения. "Хрумва ми нещо сега и го правя, зарязвам планираното. Проваляне на уговорки, неспазване на планове, всичко, което е вън от матрицата е полезно", смята той.

В Германия

Убеден е, че обучението в Германия е много различно от това у нас. По думите му, преподавателите там гледат по изключително индивидуален начин на учещите в Академията. Не се опитват да поставят студентите си в рамки.

"В НАТФИЗ се подготвят повече кадри, които да снимат фестивално кино. Но това не е в услуга на хората, които се обучават вътре, защото ако те не направят грешки, докато следват, кога да ги правят?", разказва още той и допълва, че в Германия са по-отворени към различното, опитват се да усетят човека, да му отворят сетивата и да погледнат света през неговата призма.

И макар все още да живее в чужбина, Петър се надява скоро отново да се завърне в България. Защо не да участва в още някой нов български филм, но най-вече, за да разказва своите истории на родния си език.