За да спре войната в Украйна: Русия иска да изрита НАТО от България

Основните теми през първия ден от преговорите между Русия и Украйна в Абу Даби бяха бъдещата архитектура на сигурността и гаранциите за сигурност за Европа, Украйна и Руската федерация, отбелязват от "РБК-Украйна".

Според изданието, руската делегация се придържа към стари свои искания за промяна на европейската архитектура на сигурността - идеи, които Путин лансира по време на диалога си с тогавашния президент на САЩ Джо Байдън през декември 2021 г.

Става въпрос за така наречените "гаранции за сигурност", които Москва предложи да бъдат залегнали в споразумения със САЩ и НАТО. Сред исканията бяха отказ от по-нататъшно разширяване на Алианса, намаляване на военното присъствие на съюзници в държави, присъединили се към НАТО след 1997 г., както и ограничаване на военното сътрудничество с постсъветски държави извън Алианса - по-конкретно с Украйна.

Това искане засяга и базите на НАТО в България, тъй като страната ни се присъединява към Алианса през 2004 година

"Според тях, отказът на Байдън да приеме условията им е довел до войната. Макар че всички разбират, че това не е така. Вместо това, по време на днешните преговори американците се опитаха да разберат от какво точно се страхува Русия, щом има нужда от гаранции за сигурност", поясни източникът пред украинската медия. 

Още преди срещата в Абу Даби британският вестник The Telegraph писа, че Владимир Путин вижда в преговорите в Обединените арабски емирства възможност да принуди НАТО да се откаже от разширяването си на изток и да върне ключовата инфраструктура на Алианса в границите от 1997 г.

Подобни условия Москва постави пред Алианса и през декември 2021 г., няколко седмици преди пълномащабното нахлуване в Украйна. Тогава заместник-министърът на външните работи на Русия Сергей Рябков поиска от НАТО "да си събира багажа" и обвини Алианса, че се стремял да "изтласка" Русия и да я постави в ролята на подчинена държава.

Източници на The Telegraph подчертават, че подобни условия са неприемливи за Северноатлантическия алианс. Връщането към "границите от 1997 г." би означавало най-малкото изтегляне на войските и въоръжението на НАТО от 16 от общо 32-те настоящи държави членки. Сред тях, освен България, са всички бивши участници във Варшавския договор, балтийските държави, четири от шестте републики на разпаднала се Югославия, както и Албания, Финландия и Швеция.

"Института за изследване на войната" разясни истинското намерение на Руската федерация в преговорите

Русия се опитва да използва тристранните преговори със САЩ и Украйна в Абу Даби, за да настоява за преразглеждане на цялата система за сигурност в Европа. Москва се връща към ултиматумите, които отправи към Вашингтон и НАТО през 2021 г, пишат в доклад от Института за изследване на войната (ISW).

Анализаторите обръщат внимание на изявлението на руския външен министър Сергей Лавров, че първо е необходимо да се постигне съгласие относно бъдещата архитектура на сигурността в Европа и едва след това да се премине към разрешаване на войната в Украйна. Той определи този подход като "напълно разумен".

Подобна позиция изрази и неназован източник от руската делегация на преговорите в Абу Даби. Според него прекратяването на войната в Украйна е само една от точките в по-широка дискусия за европейската сигурност, която, според Москва, трябва да бъде основната тема на преговорите.

От ISW отбелязват, че изявленията относно архитектурата на европейската сигурност са свързани с исканията на Русия от декември 2021 г. НАТО да спре разполагането на нови оръжия и военен персонал в държави, които са се присъединили към Алианса след 1997 г. Това на практика дава на Русия право на вето върху политиката на НАТО и ограничава суверенния избор на държавите по отношение на тяхното членство в Северноатлантическия алианс.

От ISW посочват, че наскоро Кремъл е подновил първоначалните си искания към НАТО. Те противоречат на изявленията на специалния пратеник на президента на САЩ Джаред Къшнър, че всяка страна трябва да запази своя суверенитет и правомощия по отношение на собствената си сигурност и съюзи след мирните преговори за прекратяване на войната в Украйна, както и че НАТО ще остане централен елемент от колективната отбрана на Европа.

"В продължение на години Кремъл се опитва да оправдае агресията срещу Украйна с измислена заплаха от страна на НАТО. Москва твърди, че евентуалното членство в Алианса уж е застрашавало сигурността на Руската федерация и е било една от "коренните причини" за войната - причини, които мирните преговори би трябвало да премахнат. В същото време, в периода между 2008 и 2022 г., нито НАТО, нито Украйна са предприели значителни стъпки към присъединяването на страната към Алианса", поясняват анализаторите.

Те също така отбелязаха, че НАТО никога не е представлявало заплаха за сигурността на Русия. Въпреки това, Владимир Путин нахлу в Украйна през 2022 г., за да разруши единството на НАТО и Запада.

"Продължаващата кампания на Кремъл за когнитивна война, в която НАТО и Украйна фалшиво се обвиняват, че застрашават суверенитета на Русия, има за цел да оправдае руските усилия за възстановяване на контрола над бившите съветски държави и не отразява реалните опасения на Русия относно нейната сигурност", заключават от ISW.

На 10 ноември в Абу Даби започнаха тристранни преговори между Украйна, САЩ и Русия, целящи прекратяване на войната

Първата среща продължи повече от четири часа, след което делегациите се договориха да продължат работата си днес, на 11 ноември.

Украинската делегация се оглавява от Рустем Умеров; в състава ѝ влизат още ръководителят на Офиса на президента, Кирило Буданов, Давид Арахамия, Сергий Кислиця и Вадим Скибицки. Русия е представена от помощника на Путин - Владимир Медински, както и от представители на дипломатическите служби и службите за сигурност.