Ролите, които носят най-често "Оскар"

Днес се връчват наградите Златен глобус, които поставят началото на сезона на кинонаградите по света и са прелюдия към "Оскар"-ите.

Журналисти и кинокритици както всяка година започват да правят прогнози кой би спечелил най-престижното американско отличие. Те обаче са забелязали, че няколко вида роли могат да гарантират "Оскар" на актьорите, които се превъплъщават в тях, пише в. "Фигаро".

На първо място са биографичните роли – тоест актьор се превъплъщава в образа на знаменита личност от света на политиката, спорта, изкуството. Така през 2008 г. френската актриса Марион Котийар печели "Оскар" за ролята си на Едит Пиаф.

През 1981 г. Робърт де Ниро получава престижното отличие за превъплъщението си в персонажа на боксьора Джейк ла Мота във филма "Разяреният бик" на Мартин Скорсезе.

През 2009 г. Шон Пен получава наградата за ролята си на политика Харви Милк в лентата "Милк". Две години преди това британската кинолегенда Хелън Мирън грабва "Оскар" за превъплъщението си на Елизабет Втора в лентата "Кралицата". Форест Уитакър пък получава "Оскар" същата година за ролята си на диктатора на Уганда Иди Амин Дада във филма "Последният крал на Шотландия".

Ролите на хора с физически и психически заболявания също са гаранция за успех на наградите "Оскар". За много актьори обаче тези роли са и най-трудните и най-рискованите. През 2005 г. "Оскар" печели Джейми Фокс за ролята си на слепия Рей Чарлз в лентата "Рей".

Ал Пачино през 1993 г. получава "Оскар" за персонажа си на сляп пенсиониран военен в "Усещане за жена". През 1995 г. Том Ханкс взема "Оскар" за ролята си на мъж, когото мнозина биха определили като бавноразвиващ се, в лентата "Форест Гъмп".

През 1989 г. Дъстин Хофман получава "Оскар" за филма "Рейнман". В него той се превъплъщава в образа на аутист с невероятен талант да помни и да смята. Няколко години по-рано Джак Никълсън грабва "Оскар" за ролята си обявения за душевноболен Рандъл Патрик МакМърфи от "Полет на кукувиче гнездо".

Персонажите на психопати също носят "Оскар"-и, освен големи доходи, на тези, които ги изпълняват. Сред дамите като пример може да се посочи Кати Бейтс, която печели престижната награда през 1991 г. за "Мизъри". Година по-късно Антъни Хопкинс печели "Оскар" за ролята на гениалния сериен убиец Ханибал Лектър в "Мълчанието на агнетата".

Наскоро Хавиер Бардем получи "Оскар" за подобна роля, тази на безчувствен мъж-машина на смъртта в "Няма място за старите кучета". През 2009 г. посмъртно Хийт Леджър е удостоен с "Оскар" за персонажа си на психопата и шизофреника Жокера в "Черният рицар".

Пълната физическа промяна също е предпоставка за "Оскар" за актьорите, които дръзват да я направят, особено ако е промяна от красиво към грозно. Така през 2003 г. Никол Кидман печели "Оскар" за ролята си на Вирджиния Улф в "Часовете", заради която се загрозява с протеза на носа. Подобна метаморфоза претърпява и Чарлийз Терон за ролята си във филма "Чудовище", която й носи "Оскар" следваща година.

Ролите на хомосексуалисти също носят "Оскар" в последните петнайсетина години. От нея се възползват Том Ханкс за "Филаделфия", Хилари Суонк за "Момчетата не плачат", Филип Сиймур Хофман за "Труман Капоти" и Шон Пен за "Милк".

Същият ефект имат и ролите на спортисти. В този случай темата за прекрачването на границите на възможностите печели симпатиите на Холивуд, най-вече когато става дума за постижения на боксовия ринг. Пример за това са наградите на Де Ниро за "Разяреният бик" и на Хилари Суонк за "Момиче за милиони".

"Оскар" могат да спечелят и актьорите, които се съгласяват да участват във филми за Холокоста. Така Мерил Стрийп успява да спечели престижната награда за "Изборът на Софи" през 1983 г.

Подобно щастие спохожда и Роберто Бенини през 1999 г. за "Животът е хубав", Ейдриън Броуди за "Пианистът" през 2003 г. и Кейт Уинслет за "Четецът" през 2009 г.

Холивуд очевидно има слабост и към ролите на пианисти, защото няколко актьори грабват "Оскар" имено като свирят на пиано на големия екран. Това са Холи Хънтър през 1994 г. за "Пианото", Джефри Ръш през 1997 г. за "Блясък", Джейми Фокс през 2005 г. за "Рей", Ейдриън Броуди през 2003 г. за "Пианистът" и Фахрид Мъри Ейбрахам през 1985 г. за "Амадеус".
 

(БТА)