Да обикнеш робот

Не за първи път Спилбърг прегръща идеята да въплъти в робота – човечност. Не за първи път историята трогва именно от обикновения, нищонезначещия, отхвърления от обществото, ако речете нищожния.

Подобно е и начинанието „Жива стомана”, което обаче е само продуцирано от Спилбърг. Режисурата този път е поверена на Шон Леви, който превръща проекта в по-сълзлива и сантиментална история, отколкото трябва да е. Такъв му е опитът в „Бракувани”, „Розовата пантера”, „Деца на килограм”.

В новия филм му е поверена може би най-сериозната задача да превърне непознат сюжет в съвременна приказка от ранга на „Извънземното” или „Изкуствен интелект”. Не успява.

Действието в „Жива стомана” ни пренася в недалечното бъдеще на 2020 година, когато роботите съвсем нормално са станали част от битието ни. Децата (както може да се досетим) са доста навътре в технологиите и естествено компютърните игри не само, че не са изчезнали, но благодарение на тях хлапетата учат японски и други езици.

Още един безспорен факт е и че светът не се е разделил с едно от най-първичните си пристрастия – да излива гнева и агресията си, гледайки внушителни кеч – зрелища на боксовия ринг. Двубоите са върнати към първоначалния им варварски вариант и приличат повече на битките, случващи се в колизеумите, където жив  остава само един. Подсказка за това са и имената на бойците, кръстени на митологични същества, като най-страховития сред тях е Зевс. Но за да може човечеството необезпокоявано да си позволи агресия без граници и да наблюдава страстно как двубоят ще приключи само с един оцелял, съревнованията на бъдещето не се случват между хора гладиатори, а на ринга един срещу друг се изправят роботи.

Именно с това да вмъква железните войници в нечовешки битки се занимава и персонажът на Хю Джакман - Чарли Кентън. Задлъжнял на доста народ, включително и на приятелката си ( Еванджелина Лили), героят впуска в неравностойни двубои роботите, които притежава, за да си ги получи в края на мача под формата на нищонеструваща железария. Животът му лъкатуши между безразборни залагания, рисковани сделки и пълен фалит. До момента, когато в бонус получава и 11 годишен син (Дакота Гойо), чиято майка и негова някогашна приятелка е починала.

Пътят на тяхното сближаване е осеян с много смърт на стоманени гиганти, хвърчаща ламарина и едно истинско приятелство между момче и отдавна забравена и захвърлена от човека машина.

Някъде тук, макар и малко на заден план е останала идеята кой постъпва по-човешки – роботите или хората. Все пак не може да се сравни човешката некоректност в „Жива стомана“с тази от „Изкуствен интелект“ (може би и защото във филма на Спилбърг историята бе видяна през очите на робота).

В новата продукция Леви пробва да впечатли зрителя с доста изобретателни битки между роботи, както и да трогне сетивата им с чувствен танцов дует между дете и робот. Плюс в дуелите е и участието зад кадър на легендата Шугар Рей Леонард, който е консултант и личен треньор на Хю Джакман. И все пак не са ни спестени ненужно детайлното визуализиране на чувства като гордост, обич, зараждане на приятелство. Ако на режисьорския стол си беше седнал ветеранът в подобни истории Спилбърг, нещата щяха да изглеждат далеч по-стегнати, а сюжетът можеше наистина  да хване за гърлото.