BGONAIR Live
В развитие Путин, Си и Тръмп на една маса, ражда ли се новия Световен ред?

Турция потвърди твърдата си позиция за Гърция, Кипър и Западна Тракия

Фидан засегна и темата за Либия

Снимка: БГНЕС/ EPA

Снимка: БГНЕС/ EPA

Турският външен министър Хакан Фидан потвърди отново дългогодишните позиции на Анкара по отношение на Гърция, Кипър и Източното Средиземноморие. Той предупреди, че Турция ще заеме "твърда позиция" срещу всяко действие, което смята за вредно за своите национални интереси, както и за правата на хората, които определя като свои "сънародници" в Западна Тракия и Додеканезите, пише гръцкото издание To Vima.

По време на представянето на бюджета на своето министерство за 2027 г. пред комисията по планиране и бюджет на Великото национално събрание на Турция, Фидан заяви, че основната цел на Анкара в отношенията ѝ с Атина е насърчаването на добросъседството и сътрудничеството. Той припомни шестото заседание на Съвета за сътрудничество на високо равнище между Гърция и Турция, проведено в Анкара през февруари 2026 г. под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган и министър-председателя Кириакос Мицотакис.

"Нашата основна цел в отношенията с Гърция е да действаме, водени от духа на добросъседство и сътрудничество. Вярваме, че този подход най-добре обслужва общите интереси и на двете страни", каза той.

Той обаче добави, че Анкара ще заеме "твърда позиция" срещу стъпки, които биха могли да навредят на националните ѝ интереси или на правата на хората, които нарича свои „сънародници“ в Западна Тракия и Додеканезите.

Тези изказвания отново изведоха на преден план погрешното представяне от страна на официална Турция на идентичността на мюсюлманското малцинство в Западна Тракия. Гърция признава малцинството в тази североизточна гръцка област за религиозно – в съответствие с Лозанския договор от 1923 г., – докато през последните десетилетия Турция настоява, че то има етническа турска идентичност.

Какво всъщност гласи Лозанският договор

Съответната разпоредба се съдържа в член 45 от Лозанския мирен договор, подписан на 24 юли 1923 г., в раздел III, който засяга защитата на малцинствата. В него се посочва:

"Правата, предоставени чрез разпоредбите на настоящия раздел на немюсюлманските малцинства в Турция, ще бъдат предоставени по същия начин от Гърция на мюсюлманското малцинство на нейна територия."

Формулировката е от съществено значение, тъй като договорът изрично споменава „мюсюлманско малцинство“ в Гърция, а не турско етническо малцинство. Освен това се установяват реципрочни задължения за защита на малцинствата, като на мюсюлманското малцинство в Гърция се предоставят права, съответстващи на тези, които са дадени на немюсюлманските малцинства в Турция.

Фидан потвърждава позицията за две държави в Кипър

Фидан също така потвърди позицията на Турция в подкрепа на решение с две държави в Кипър, заявявайки, че островната република е дом на "два отделни народа, две отделни демокрации и две отделни държави".

Атина и кипърското правителство подчертават, че тази позиция е несъвместима с рамката за двузонова, двуобщностна федерация, подкрепена от Организацията на обединените нации и предвидена в съответните резолюции на Съвета за сигурност. Говорейки за Егейско море и Източното Средиземноморие, Фидан заяви, че регионът трябва да се превърне в зона на стабилност и просперитет, а не на конфронтация, като добави, че това изисква подход, който отчита легитимните интереси на всички страни. Изявленията му идват на фона на продължаващи турски възражения – често съпровождани от демонстрация на сила и войнствена реторика – по отношение на морската юрисдикция и проучванията на морското дъно, свързани с проекта за електроенергийна връзка между Гърция и Кипър, известен като "Great Sea Interconnector" (GSI).

Атина поддържа тезата, че проучванията се извършват в рамките на международното право, и отхвърля опитите на Анкара да оспори нейната юрисдикция и правомощия за издаване на разрешителни в съответните райони. Фидан засегна и темата за Либия, като посочи, че единодушното одобрение на 20 октомври от базираната в източната част на страната Камара на представителите на спорния Меморандум за разграничаване на морските пространства между Турция и Либия от 2019 г. е доказателство, че политиката на Анкара дава резултати.

Меморандумът, подписан между Турция и тогавашното международно признато правителство на националното съгласие на Либия, се отхвърля от Гърция като незаконен и нямащ правна сила, а Европейският съюз и държави от региона също изразяват позицията, че той нарушава суверенните права на трети страни.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.
Новини
Новини
Водещи
Последни новини
Четени
Най-четени за седмицата