Алпинист сред облаците

За мнозина именно с неговите филми в България се появява качественото документално кино. Но той не се оставя да бъде запомнен единствено с това. Фотограф, спортист, планинар, Захари Жандов има усет не само в документалните истории, но умее да вдъхновява зрителите и с игралните си сюжети.

„Хора сред облаците”, „Един ден в София”, „Тревога”, „Септемврийци”, Земя”, „Шибил”, „Птиците долитат”, „Боянснкият майстор” – това са само част от заглавията, зад които стои името на Жандов.

На 29 ноември в Дом на киното може да си припомним за него и творчеството му. По повод на 100 години от рождението на Бай Захари, (както са го наричали най- близките му) във фоайето на Дом на киното ще бъдат подредени оригинални снимки на Жандов, част от негови изложби от 1942 и 1943 г. Откриването е от 18.30 часа. Атанас Свиленов ще каже няколко думи за режисьора, а Андрей Алтъпармаков ще покаже документалния си филм „Захари Жандов – опит за портрет”.

Вечерта ще продължи със самия Бай Захари, който ще се представи сам с последния си авторски филм, сниман в края на 1989 г. „Двуетажният Ню Йорк”. Именно с него той се опита да прокара една нова идея, която днес мнозина практикуват. Жандов бе убеден, че за един филм е нужен само един човек: „Една глава – една камера”.

Пътят на Захари Жандов в киното не върви нито гладко, нито обикновено. Въпреки многото награди, които получава - "Златна роза", Наградата на критиката, Наградата за режисура, Наградата за документален филм, Наградата на СБФД, Наградата на БНФ, Специалната награда на "Златен ритон"...., той доста изтрадва всяко свое отличие. Често филмите му се забелязват първо в чужбина и чак след това започват да се ценят и у нас.

Затова пък режисьорът не спира да опознава професията в нейните твърде различни нюанси. „Не мога да снимам филм, който не ми се е понравил” – казва Бай Захари и тази негова искреност лъха от всичките му истории. „Хора сред облаците” е репортаж за планинските наблюдатели.

Ясно е защо тази тема му е особено любопитна. Неговият чичо е метеоролог,който още от съвсем невръстна възраст е слагал малкия Захари в раницата си и го е мъкнал из горските пътечки. Може би и от тогава идва привързаността на автора към природата, която остава неотменна част във всичките му филми.

През 1951 г. Захари Жандов прави дебюта си в игралното кино с историческия „Тревога”. Три години по-късно е готов и следващия му пълнометражен  проект „Септемврийци”. Така съвсем за кратко време режисьорът сменя посоката на своето развитие в киното и от психологическата драматургия се прехвърля в създаването на епична драма. И ако мнозина са смятали, че той би трябвало да се развива именно в този жанр, то режисьорът за пореден път рязко обръща професионалния си фокус. Следват две екранизации по творби на известни български писатели.

През 1957 г. излиза „Земя” по повестта на Елин Пелин, а след нея Жандов се насочва към друг наш класик – Йордан Йовков и разказа му „Шибил”. Въпреки че и двата филма са свързани с нашата литература, подходът на режисьора е съвсем различен.

В творбата на Елин Пелин е описан селският бит, а във филма по Йовков виждаме реверанс към поетично романтичния стил, характерен за митовете и легендите.

Преди месец успяхме да си припомним и любопитният му поглед върху екологията в "Птиците долитат", който се прожектира в кино Одеон.

Захари Жандов си отива от този свят на 86 години. Близките му разказват, че не е харесвал патетичните епитети като творец, създател: "Звучат ми много библейски – обяснява той - вдигат и мен, и колегите ми толкова високо, че ми се завива свят. А човек, който има замайване, не става алпинист."