Вчера с българското кино. Топ 10 на продукциите за 2011 г.

„Момиценце, върни ми зъбките, момиценце!” (Топло1978), „Икономията е майка на мизерията.” (Опасен чар, 1984), „Абе, Пехливанова, ти знаеш ли, че имаш страшни очи?” (Дами канят, 1980)...  Това е малка част от цветущите реплики от български филми, които останаха в историята.

И докато до скоро само си спомняхме с умиление за старото българско кино, без да гледаме какво се случва със съвременото, то през 2011 г на голям екран се появиха общо 10 родни продукции.

Вратата на зрителите отвори „Мисия Лондон” преди година. Дебютът в пълнометражното кино на Димитър Митовски успя да събере рекорден брой зрители, които победиха дори световен касов хит като „Аватар”.

Силните заглавия продължиха „мисията” на Митовски и докато той не спира да печели зрители на малкия екран (със сериала "Под прикритие"), то ето и трите най-гледани пълнометражни наши филми за миналата година.

"Love.net" на Илиян Джевелеков събра 206 520 зрители, "Операция "Шменти капели" на Иван Митов и
Владислав Карамфилов - Влади Въргала - 162 398 зрители към момента и "TILT" (българското предложение за  "Оскар" в категорията чуждоезичен филм) на Виктор Чучков-син - 142 515 зрители.

Историите във филмите са различни. Първият маха границите между виртуалния и реалния свят. Вторият и третият ни занимават с географските граници между западните страни и комунистическия режим, между настоящето и онова минало, с което българските режисьори още не могат да се простят.

С това ни занимава и сюжета на „Стъпки в пясъка”, по действителен случай. Режисьорът Ивайло Христов проследява в ретроспектива пречките на главния герой (Иван Бърнев), който успява да се спаси от казармата след като преплува Дунав. Несгодите му включват битуване в емигрантски лагер и клошарски живот из Щатите. Избягал веднъж от страната си, както и от истинската си любов (Яна Титова), героят разплаква слушателите си на летището, които заприличват на баби, следящи действието в турски сериал.

Въпреки мелодраматичните изпарения и познат сюжет, филмът има и доста преимущества, сред които добра актьорска игра, сполучливи диалози и любов, която оцелява във времето. Така продукцията успя да привлече 54 671 зрители, а продуцентът Иван Владимиров съвместно с актьора Валери Йорданов седна на режисьорския стол на „Кецове”.

Историята в този филм отново е лична, преживяна, изстрадана, която ни зарежда с хипарско морско настроение на млади хора с отвеяни надежди. Поколението, което търси себе си, бунтуващо се със съвременните приоритети заразява с музика и къси реплики. Филмът успя да продаде 41 047 билета.

Отново на лични впечатления залага и Димитър Коцев - Шошо в дебюта си "Лора от сутрин до вечер". Историята залитаща между действителността и приказността впечатлява с изпълнената с мистицизъм интрига, погледната като че ли на шега, любовта, също звучаща така и размишленията на младите, които се губят и намират - буквално и метафорично. Направен по едноименната книга на режисьора „Лора от сутрин до вечер” събра 16 165 зрители. Другото качество, което не е за пренебрегване е новите лица, които навлязоха в киното чрез този филм (Миленита, Димо Алексиев, Христо Петков, Ива Гочева, Георги Петров), заснет без никакви държавни субсидии.

Също нови лица за българското, но не и за световното кино донесе и втория филм на Камен Калев „Островът”. Датчанинът Туре Линдхар (Данийл) си партнира с французойката Летисия Каста (Софи), като я води на непознат български остров. На него двамата се пробват да намерят пътя към себе си. Гастролът, който поемат за да се сближат, всъщност ги отдалечава, защото всеки един от тях се страхува да навлезе доброволно в матрицата, в която обществото се опитва да вмъкне двойките, семействата, децата, всички. Въпреки нелошата си кампания, филмът е гледан към момента едва от 15 742 души.

С не добър резултат се оказа и дебютът на Драго Шолев „Подслон”, въпреки интересният сценарист - румънеца Разван Радулеску, познат у нас с филмите “Смъртта на господин Лазареску” и “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, който е носител и на Златна палма от фестивала в Кан. Историята за отношенията между деца и родители успя да вкара едва 5 000 зрители в киносалоните. Може би донякъде това се дължи и на паузата, която се получи между първата прожекция на София Филм Фест и официалната премиера на филма. Затова пък „Подслон” успя да вземе доста отличия у нас и в чужбина и се превърна в една от най-пътуващите ни продукции по международни форуми.

Следват две заглавия с не много добра репутация. Известен повече със скандалната визита на българското правителство в Италия филмът на Мишел Бонев "Сбогом, мамо" разбуни духовете още с появата си в публичното пространство. Продукцията бе разкритикувана от критиците като негледаема, докато авторката обясняваше, че показва всъщност своята лична история.

Последен в списъка на българско кино пак е дебют. Този път на Магдалена Ралчева, по сценарий (учудващо) на Георги Данаилов. Историята в "Още нещо за любовта" е разказана безпомощно. Жалко, че млад човек не пробва да експериментира с нови форми, а предпочита остаряла стилистика, пресъздаваща атмосфера на лош телевизионен филм.

Въпреки последните две заглавия да не влизат в графата на доброто съвременно българско кино, все пак важното е, че поне го има. Официалната статистика, която извади кинокритикът Александър Янакиев показва, че зрителите през 2011 са повече от 660 000, докато предишната година са били около 400 000.

Естествено тези филми показват какво се е случило преди близо 4 -5 години. Какво се прави в момента, ще разберем след около още толкова години. Стискаме палци, и този път да си харесаме и филми, и реплики и за да не казваме вчера имаше българско кино, а днеска...