Защо мъжете мразят жените

Има много причини, поради които мъжете мразят жените. Не са малко и начините, по които могат да го покажат.

Част от тях проследява покойният шведски писател Стиг Ларшон в първия том от трилогията си „Милениум”, кръстена „Мъжете, които мразеха жените”. Това заглавие носи и българския превод на холивудската екранизация, режисирана от майстора на трилъра Дейвид Финчър (американското заглавие е „Момичето с татуирания дракон”).

Под негово ръководство е режисирана не една ужасяваща и брутална сцена. Този път авторът на „Седем”, „Зодиак” и „Социалната мрежа” е тръгнал по познатите стъпки, видени в шведската екранизация на романа,заснета преди около две години. В своя филм все пак Финчър е засилил атмосферата на тайнственост, мистерия и жестокост.

Главен герой е Микаел Блумквист (Даниел Крейг) – разследващ журналист, осъден за клевета човек на високо равнище в обществената йерархия. Докато се опитва да спаси свободата и честта си, с него се свързва човек от прочута шведска фамилия, който го въвлича в мрачна история, случила се някога в малкия студен и отблъскващ град Хадестад. А да навлезеш в миналото на една такова семейство, означава да се обградиш с доста врагове, заради неразкрити тайни, опасни престъпления и добре потулени истини.

По-интересният персонаж в тази история е на пънкарката Лисбет Саландер. Героинята в шведската версия е изиграна от Нуми Рапас (позната вече и от филма на Гай Ричи „Шерлок Холмс: Игра на сенки”).

В холивудската версия ролята е поверена на Руни Мара, която извлича от образа най-хладнокръвната и сръчна хакерка. Облича се в черно, има жестоки татуси, многобройни пиърсинги, с щръкнала коса е и начумерено изражение. Героинята успява да се справи и с изнасилвачи, бива я и в шпионажа, особено присърце приема случаи, в които жертви са жените.

Финчър умело успява да предаде онази способност на шведите да изживяват всичко дълбоко в себе си, без излишен драматизъм. Действието е твърде динамично, а случващото се на персонажите е изстрадано без капка сантимент. В момента се подготвят снимките на втората и третата част на „Милениум” - "Момичето, което си играеше с огъня" и "Момичето, което разтури стършеловото гнездо". Двата филма ще бъдат едновременно заснети.

Историята разширява границите на криминалното престъпление, като подхваща и онези, които уж в угода на социалната политика и под опеката на държавата, са способни да извършат гадости с всеки, изглеждащ по-слаб и зависим от него.