Спомен за Андрей Тарковски

Колкото и време да мине, филмите на Андрей Тарковски остава незаменими в историята на киното.

Може да си ги припомним и преоткрием от 12 до 20 октомври в Дом на киното.

Панорамата е по повод 80-тата годишнина от рождението на Андрей Тарковски.

Прожекции ще има на „Иваново детство”, „Сталкер” , „Соларис”, „Андрей Рубльов”, „Огледало”, „Носталгия” и„Жертвоприношение”.

Заедно със седемте игрални филма заснети от режисьора Домът на киното ще покаже за първи път у нас два документални филма посветени на автора – „Жертвоприношенята на Андрей Тарковски” създаден през 2012 от режисьора Денис Трофимов и „Андрей Тарковски и Сергей Параджанов. Острови” създаден през 2003 – уникален документален експеримент в жанра на творческия портрет.

Андрей Тарковски е роден в село Завражие, близо до град Юревец на Волга в семейството на известният поет Арсений Тарковски. Когато през 1937 г. Арсений напуска семейството си, Андрей е на тригодишна възраст. Събитието оставя травма в душата на момчето, а майка му издържа семейството, работейки като коректор в печатница.

Младият Тарковски завършва художественото училище и постъпва в Московския институт за източни култури, където изучава арабски език. През 1953 г. заминава в състава на научна експедиция в Турханския район на Красноярския край, Сибир. В тайгата остава близо година, преосмисляйки бъдещето си и решава да следва режисура.

В 1954 г. постъпва във Всерусийския държавен институт по кинематография там се сближава с Андрей Кончаловски, който става съсценарист на дипломната работа на Тарковски „Валяк и цигулка“ (1961 г.).

Първият игрален филм на Тарковски „Иваново детство” печели „Златен лъв“ от фестивала във Венеция, а и известност на автора си. Следващият му филм „Андрей Рубльов“, участва в извънконкурсната програма на феситвала в Кан, стигнал полулегално там и получава наградата ФИПРЕСИ.

През 1974 г. на бял свят се появява дълго отлаганият автобиографичен филм „Огледало“. На следващата година започва съвместна работа с Аркадий и Борис Стругацки по сценария на „Сталкер“. Филмът е завършен през 1979 г. а на следващата печели награди на фестивалите в Кан и Таормина („Давид ди Донатело“).

След края на снимките на „Носталгия“ през 1984г. в Италия, Тарковски решава да остане в Европа. В родината си той не може да получи така желаната творческа свобода. На следващата 1985г. режисьорът започва работа по последния си филм, „Жертвоприношение“. В края на годината установява, че е болен от рак на белите дробове. Със съдействието на Франсоа Митеран, който лично праща телеграма на Михаил Горбачов, от СССР пристигат синът на Тарковски, Арсений, и тъщата му Ана Егоркина. В Кан „Жертвоприношение“ печели наградата на журито.

Андрей Тарковски умира на 29 декември. На 3 януари 1987 г. е погребан в руското гробище „Сен Женевиев де Боа“, край Париж.