По следите на кармата в "Облакът Атлас"

Кармичната връзка през епохите се опитва да подреди „Облакът Атлас“, чиято премиера бе на 9 ноември.

Филмовият проект събира братя Уашовски („Матрицата“) и Том Тиквер (“Бягай Лола“, „Парфюмът“, „Тройка“), които си разделят историческите сюжети, отговаряйки на въпросите за битието.

Продукцията обхваща шест истории от различни епохи, които режисьорите събират в три часа. Основата на творбата им е нещо като отговор на провокационния постмодерен роман на Дейвид Мичъл, който някои експерти обявиха, че не може да бъде филмиран.

Историята засяга няколко сюжета, всеки достоен и като отделен разказ, но събрани в едно, се получава странен лабиринт, в който всяко действие променя другото след него.

Дръзкият епос обяснява човешките отношения в безкрайната линия на времето. Душите се разделят, за да се срещнат преродени отново в друго време и да подновят връзките си една с друга. Така персонажите на Том Ханкс, Хали Бери, Сюзан Сарандън, Хю Грант и още много други се пренасят в пет века в различна възраст.

Обхващайки значителен брой жанрове и ситуиран едновременно в минало, настояще и бъдеще, "Облакът Атлас" демонстрира как събития и решения в живота на едни хора през определен период могат да окажат непредвидимо влияние през времето, за да докоснат други човешки съдби.

"Не трябва да възприемате всичко като шест отделни истории, а като едно цяло", обяснява Анди. „Всяко парченце от пъзела оказва влияние върху останалите. С еволюцията на всяка една душа може да видите и връзките помежду им; да проследите хронологичното им развитие.“

Все пак постоянното превключване от една епоха в друга въпреки детайлното визуализиране от камерата на Джон Тол и Франк Грибе по някакъв начин смущава пълното потапяне в историите. Филмът получава аплодисменти по формална изразност, но тя е за сметка на по-трудното възприемане.