Може ли без "Кръв и пот"

Едни от най-симпатичните герои на Америка често се изправят срещу системата с планове за мащабни кражби, които ще им осигурят сладко бъдеще. Точно такава е идеята и на амбициозния фитнес инструктор Даниел Луго (Марк Уолбърг). Филмът „Кръв и пот“ е по истински случай, а режисурата е поета от Майкъл Бей, момчето, което знае как се ползват най-хитрите оръжия на екрана след „Лоши момчета“, „Армагедон“, „Островът“ и „Трансформърс“.

И ако доскоро Бей бе завоювал територията на поколението, израснало с MTV естетиката, то с новия си проект режисьорът стъпва уверено и в територията на по-зрелите зрители. Светът, който ще попадне в полезрението му, е на външния блясък, където мъже помпат самочувствието си с агресивни клишета – опасни, повече от анаболите, които надуват спортните им тела.

В „Кръв и пот“ е проследена кратката трансформацията на обикновения човек в престъпник. Историята ни среща с трима фитнес маниаци, които решават да ограбят богат евреин ( познатият ни от сериала "Монк" Тони Шалхуб) и да живеят доволно с удара на живота си. Бей залага на черен хумор, обграден от често гнусничко поднесени изненади. Тримата му главни персонажи, изиграни от Уолбърг, Дуейн Джонсън и Антъни Маки имат различен нрав и мотивация да се превърнат в бандити. Режисьорът точно улавя отделните характери и въз основа на човешките странности предварителният план често не се случва, както е предвиден.

В този свой проект Майкъл Бей ще зареже мощните оръдия, за да ги замени с използване на потенциала на актьорската игра. Доста любопитна роля прави именно Шалхуб, изиграл свръхгнусливия детектив Монк. Тук неговата роля може да се каже, че е напълно противоположна на тази от сериала и никакви гадости не биха го уплашили за сметка на несимпатичната му особа.

И ако в повечето американски филм престъпниците със смели планове се превръщат в любимци на зрителите, в „Кръв и пот“ режисьорът няма да ни остави да заобичаме персонажите му въпреки хумора, който на места наподобява стила на братя Коен. Бей ще разкаже набързо, почти като насън, преуспелите мигове на своите персонажи, а ще отрази детайлно нелицеприятните им премеждия. Просто защото няма добър план, който да бъде лесно изпълнен, без „кръв и пот“. Но понякога и тези условия не са достатъчни.

Майкъл Бей отделя пълноценния живот от идейните шаблони, които управляват света. Режисьорът се прицелва в болните мисли на хората, които отглеждат „телата си като храм“, а анаболите поразяват мъжествеността им. Истинските ценности Бей ще покаже в лицето на пенсионирал се полицай (Ед Харис).

Е, ще преглътнем малко размахващия му моралност пръст. Бей ще иска да задържи и младата си вярна аудитория с бърз монтаж и доста динамична камера. Все пак кой се отказва лесно от вече завоюваното.