За наследството и загубата от влизането ни в ЕС

Пред прага на дълги размисли за това, което наследихме и изгубихме след влизането ни в ЕС, когато улиците не стихват от протестиращи хора, а политиците не спират да се топят взаимно, у нас гостува Мария Змарз-Кочанович.

Тя е един от най-значимите документалисти на Полша. И не само, защото е била ученичка на самия Кшищов Кешловски, за който прави филма „Still Alive” ("Все още жив"), а просто, защото е усетила, че талантът не може да се научи. Той трябва да се следва.

Кочанович има зад гърба си над 50 филма. Преподавател е и във Филмовото училище в Лодз. Нейните истории съвършено улавят случващото се в Полша, което провокира героите й да протестират, да вярват, да се чувстват живи. Филмите й проследяват също цялата нова история на страната, в различните й аспекти – от ново зараждащите се музикални търсения, до принудителното изселване на полските евреи от родината им.

Срещнахме се с нея в Полски център в София, където тя представи своя филм „Дневник.pl”. В него режисьорката проследява различните настроения, вълнували няколко младежи, намиращи се пред прага на влизането на Полша в ЕС. Всеки от тях принадлежи към различна социална група, вярва в различни идеали и има собствени притеснения, които иска да преодолее.

„Гледайки този филм виждам колко неща са се променили около света на младите хора. - отбеляза след прожекцията на филма си режисьорката - Сега, ако трябваше да правя такъв филм, щеше да изглежда по съвсем различен начин. Животът в Полша се промени. Хората се разделят на различни групи. Това е последица именно от силната имиграция, около два милиона поляци са напуснали страната.

Кочанович не е оптимист за бъдещето на Европа. „Мисля, че наближават доста по-страшни времена“, сподели тя. - Обществото е разделено политически, може да се стигне до доста драматични събития. Усеща се несигурност в утрешния ден и в младите хора. Те се страхуват, че могат да останат без работа. Аз като човек, живял по времето на социализма, си мисля, че нещата тогава бяха по-лоши, но всъщност те нямат база за сравнение, особено за онова поколение, което не знае какво е било тогава“, отбелязва още Мария Кочанович.

Що се отнася до въпроса от какво поляците не са успели да се освободят през този период на смяна на идеологии, тя обясни, че по време на комунизма очакването, че обществото ще успее да функционира нормално с демокрацията, се е сринало. „За много от младите хора цинизмът и скритите неща в политиката, ги направи апатични. Няма партия, която да донесе обновление. Ужким е добре. - обяснява режисьорката.

Според нея именно наивната вяра, че нивото на справедливост ще бъде по-високо след всичките промени, които настъпиха в страната, са довели до този обществен срив. „Но нещата са такива, каквито са“, отсича тя.

Кочанович вижда надеждата в част от младите хора в Полша, които са основали група за политическа критика. Те издават списание, имат леви убеждения и не искат да влизат в политиката, защото смятат, че тя е компрометирана. Техните намерения са връщането към работата на интелигенцията с народа. Осъществяването на идеята им е да работят в малки дискусионни групи и да се дистанцират от политиката.

Почти през цялото време, докато обсъждахме киното й, както и ситуацията в нейната родина, оставаше впечатлението, че наистина сме част от Европа, която се раздира от същите проблеми, които имаме ние, от същите политически разочарования и от надеждата, че вече и у нас се появяват млади хора, които мислят, избират кауза, за която да протестират и не могат да бъдат лесно манипулирани.