Колко пари губи България заради хомофобията си?

В България често говорим за демография, но най-вече за ниска раждаемост, застаряващото население и високата смъртност. Емиграцията също е във фокуса, но най-вече тази по икономически причини.

Политици и социолози удобно пропускат една немалка група млади българи, които са принудени да си тръгнат по друга причина - невъзможността да бъдат себе си.

"Напуснах България през 1992 година и казвах на всички, че напускам, защото съм амбициозен и България ми е твърде малка. Тогава нямах езика да опиша дори на самия себе си, че реално аз не мога да живея тук заради това, че съм гей", разказва основателят на фондация "Сингъл степ" Иван Димов пред "Дойче веле".

От 2018 година насам фондацията провежда национални проучвания в опит да представи реалистична картина за преживяванията на ЛГБТИ+ учениците в България. И стига до заключението, че страната всяка година губи хиляди млади хора, които избират да емигрират заради сексуалната си ориентация.

Повече от половината от ЛГБТИ+ учениците искат да емигрират

Данните от 2026 година показват, че повече от половината от ЛГБТИ+ учениците в гимназиален етап планират да напуснат България, за да работят или учат в друга държава - 58,3% от 896 участници в проучването, които са избрали да отговарят на въпросите по темата за емиграцията.

За 86,3% от запитаните решението да заминат е свързано с тяхната сексуалната ориентация, сочат данните на "Сингъл степ". А това струва скъпо не само на тях и семействата им, но и на цяла България.

България губи 400 милиона евро

Фондацията прави и икономически анализ на данните от проучването, а цифрите сами по себе си говорят достатъчно. Близо 400 млн. евро е сумата, която България губи от данъци и осигуровки, с които ЛГБТИ+ ученици от пет випуска в една гимназия щяха да допринесат, ако бяха избрали да продължат трудовия си живот в България, а не в чужбина.

Важно уточнение е, че проучването на фондация "Сингъл степ" не е представително за младежите в цялата страна. То е проведено изцяло доброволно и анонимно в онлайн среда, като броят на респондентите е 1071 с покритие на всички 28 области в България.

Въпреки това заключенията на доклада са от съществено значение, защото до момента не съществува официална статистика, която да представя нагласите на ЛГБТИ+ младежите в страната.

Хомофобия, неприемане, мисли за самоубийство

През август 2024 година Народното събрание прие изменения в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024 година, които на практика отрекоха съществуването на полова идентичност, различна от биологичната, а говоренето за "нетрадиционна сексуална ориентация" в училище беше определено за "пропаганда". Докладът на "Сингъл степ" от 2026 година е първият, който отразява ситуацията на ЛГБТИ+ учениците след промените. Интервютата не се провеждат на територията на училища, за да не бъде нарушен закона.

"Основната цел на това проучване беше да сравни тенденциите с първите две от 2018 и 2024 година и за съжаление почти всички от тях са негативни. През 2024 година младежите, които сериозно са обмисляли самоубийство в предишната учебна година, бяха около 50%, в момента са 60%. Където и да погледнеш, ЛГБТИ+ учениците срещат предимно омраза, неразбиране. С този смразяващ ефект на закона учители отказват да говорят на тази тема. И не само. Имахме един цитат от младеж в проучването, който каза:

"Вкъщи майка ми каза, то вече има и закон и няма как да се говори за тази тема ", допълва Димов.

България не е провеждала национално проучване, което да покаже самоидентификацията на ЛГБТИ+ общността в страната, но на база изследвания в Европейския съюз и САЩ Иван Димов смята, че става въпрос за приблизително 10-15% от учениците между 8 и 12 клас или близо 30 хил. младежи. Това означава около 6 хиляди младежи на випуск или около 3 хиляди дейни млади хора всяка година, които България губи.

Когато в България те е страх да кажеш какъв си

Един от тях е Захари Тодоров, който напуска България преди пет години, за да следва висше образование. В момента той е студент по биомедицина в Нидерландия и смята, че заминаването там му е помогнало да развие себе си и потенциала си.

“Моята майка ме подтикна да замина за чужбина, защото според мен тя е осъзнавала, че заслужавам нещо повече, което няма да успее да разцъфне тук. Все още намирам голяма разлика в тона ми, когато произнасям думата "гей" в България и в Нидерландия. Увереността, с която го правя там, е тотално различна. Когато се върна тук, усещам една уплаха в себе си, оглеждам се сякаш, за да не чуят много хора и да не стане нещо", споделя той.

Захари е и създател на съдържание в социалните мрежи, където открито говори за хомосексуалната си ориентация:

"От 2024 година досега успях да изградя платформа с повече от 150 хил. последователи и фактът, че има такъв отзвук, който определено не е толкова негативен, колкото предполагах, показва, че хората може би са готови да го приемат."

"Децата имат право да израстват без страх"

Според Иван Димов промяната трябва да започне с общи усилия както на национално, така и на международно ниво. А поправките в Закона за предучилищното и училищното образование от 2024 година, които са откровено хомофобски, трябва да бъдат отменени:

"Те не би трябвало да принадлежат на една държава, която е в Европейския съюз. Всички деца имат право да израстват и учат в среда без страх и е задължение на държавата да осигури това".

Защото в противен случай тя губи много, както показва и проучването.