Стефан Мавродиев - на 70

Веднага след раждането му, бащата на Стефан Мавродиев му пожелава да стане актьор. Години по-късно неговият син влиза във ВИТИЗ, а детството си прекарва в театралната школа на Пионерския дом във Варна. На 29 декември 2013 г. актьорът навърши 70 години, а в кино "Одеон" ще пуснат филмите, донесли му наградата за мъжка роля на Съюза на българските филмови дейци /СБФД/ . Входът е безплатен.

Отличията популярният артист печели със "Среща на силите" /1981/ и "24 часа дъжд" /1982/ на Владислав Икономов. Вторият филм има още награда за режисура от Орлеан - 1983г., и награда на СБФД за сценография.

Стефан Данаилов и Ева Шикулска са сред актьорите в "24 часа дъжд" - филм за любовта, за това как тя се противопоставя на насилието и може да прероди човека, по думите на режисьора. "Искаше ми се да направя камерен филм за големите чувства, които обаче пораждат, ако е възможно, големи мисли у зрителите. Обогатихме обстоятелствено сюжета, без ни най-малко да го променяме, като пренесохме историята с около 30 години напред във времето и така тя се разиграва някъде към края на 20-те години на миналия век.

Така филмът става разказ за съдбата на българската интелигенция от това време, т.е. след драматичните събития от 1925 г., за които ние обаче загатваме съвсем леко и не смятаме, че Йовков може и трябва да се политизира грубо", отбелязва Владислав Икономов.

Павел Поппандов, Ицхак Финци, Татяна Лолова партнират на Стефан Мавродиев в "Щурец в ухото" /1976/ на режисьора Георги Стоянов по сценарий на Никола Русев, с който започват прожекциите.

В юбилейната панорама е и "Зелените поля" /1984/ на Пламен Масларов по сценарий на Александър Томов с участието на Мариана Димитрова, Любен Чаталов, Вълчо Камарашев, Велко Кънев. Във филма, вместо да купи материали за ремонт на къщата си, Митри си купува кон. Това променя отношенията му с околните и той попада в смешни и абсурдни ситуации.

"Зелените поля са метафора на желанието да имаш още нещо - различно от това, което те заобикаля. Зеленото идва от спомените на героите. А те са изключителни хора - понякога са смешни, едни са романтици, а други прагматици, но не са еднозначни. Зрителят ще види комедия, която не е съвсем комедия. Нито комедия на ситуациите, нито комедия на характерите. Може би комедия, която се определя от средата, от атмосферата. Радвам се, че успях - извън автора - да създам образ на човек, който много прилича на мен", казва Пламен Масларов.