Прекалено кратък за Оскар!

По отношение на наградите Оскар, размерът има значение, пише БиБиСи. Историята показва, че в категорията “Най-добър филм” става въпрос по-скоро за маратон, а не за спринт.

Което повдига въпросът дали хитовата британска лента “Гравитация” има шанс за отличието при положение, че продължителността му е 91-на минути.

По отношение на най-дългия филм с Оскар победителят е лесен за отгатване. Със своите 238 минути или почти 4 часа “Отнесени от вихъра” гордо заема първото място, но в интерес на истината с не особено голяма преднина.

Ленти като “Лорънс Арабски”, “Бен-Хур” и “Кръстникът II” са с продължителност над 200 минути. И доста филми от наградените с Оскар през годините са дълги около границата от 3 часа.

В действителност едва 2 ленти по-кратки от 100 минути са печелили Оскар – “Ани Хол” през 1977-ма година (93 минути) и “Да возиш мис Дейзи” през 1989-та година (99 минути).

По принцип стандартът за продължителност на един филм е между 90 и 120 минути. Но бърз преглед в последните 85 години показва, че големите победители са средно по 2 часа и 20 минути.

От друга страна “Гравитация” е филм със съвсем малък актьорски състав, лимитиран диалог и времетраене, което позволява да изглеждаш лентата цели 2 пъти и пак да ти остане време за последните минути на, да речем, “Ганди”.

Критиците определят произведението на Алфонсо Куарон като “стегнато, чисто, просто” - характеристики, които се далеч от историческия профил на носителите на Оскар-и. Освен това Куарон залага основно на визуалните ефекти.

А това определено не е коз при впечатляването на журито. Крещящ пример е случилото се с “Аватар”, който се срина в най-престижната категория за сметка на военната драма “Войната е опиат”.

Иновациите в снимането не ти печелят Оскар, изтъкват специалисти пред БиБиСи. И отчитат, че въпреки глобалния успех на филма, “Гравитация” може би няма необходимото, за да спечели сърцата на Американската филмова академия.

От британската обществена медия обаче отчитат и една тенденция в полза на космическия трилър.

През 90-те години отличията обират безкрайни като време класики – “Смело сърце” (182 минути), “Английският пациент” (162 минути), “Списъкът на Шиндлер” (195 минути), “Титаник” (194 минути) и “Танцуващия с вълци” (181 минути).

Но от началото на 21-ви век предпочитанията са към леко по-къси филми. В последните 3 години дори сме свидетели на невиждана поредица от победители с времетраене под 2 часа - “Речта на краля”, “Артистът” и “Арго”.

И все пак сред тазгодишните номинации “Гравитация” си остава истинско мъниче. Особено в сравнение с 3-часовия “Вълкът от Уолстрийт” на Скорсезе.

Дали размерът ще има значение за пореден път, предстои да разберем в нощта на 2-ри срещу 3-ти март.