Готови ли са американците да платят цената, ако Русия спечели в Украйна?

Повечето американци се тревожат за разходите за живот, работните си места, спестяванията си за пенсия и бъдещето на семействата си. Но какво ще стане, ако най-голямата цена на войната в Украйна не е това, което Америка харчи, за да помогне на Украйна да се бори срещу Русия, а това, което американците ще трябва да платят, ако Русия спечели? Руска победа би могла да означава по-високи данъци, по-високи разходи за живот и дори още по-големи разходи за отбрана от страна на САЩ. Такова поражение би могло да означава и по-голяма несигурност в Европа, засилен натиск върху Тайван, Южна Корея и Япония, а чрез тях – засилен икономически и политически натиск върху САЩ. Би могло да означава свят, в който военната агресия се превръща в по-приемливия начин за разрешаване на международни спорове, както и по-високи разходи за предотвратяване на разпространението ѝ, пише Forbes.

Американците са воювали в две световни войни, за да предотвратят появата на такъв свят. Въпросът днес е дали те осъзнават опасността от това да допуснат той да се завърне. Това не означава, че американците трябва да подкрепят безкрайна война или да дадат на Украйна „бланков чек“. Американците имат право да поставят под въпрос колко харчи правителството им за Украйна. Имат право да настояват Европа да поеме по-голяма част от тежестта. И имат право да изискват реалистична стратегия за прекратяване на войната. Но тези въпроси не премахват един по-фундаментален: Какво ще се случи с американската сигурност и просперитет, ако военното завоевание на Русия успее?

Какво би струвала на американците една руска победа?

Според Съвета по външни отношения Конгресът е отпуснал приблизително 196 милиарда долара за разходи, свързани с войната в Украйна, включително разходи извън помощта, предоставена директно на Киев. Това са значителни средства и американците заслужават да знаят какво получават в замяна. Но правилното сравнение не е между подкрепата за Украйна и това да не се харчат никакви средства. То е между цената на възпирането на Русия днес и потенциалната конфронтация с една по-опасна Русия утре. Още повече, трябва да се отбележи, че Европа е похарчила дори още по-голяма сума за подпомагане на Украйна. Една по-несигурна Европа би могла да наложи по-големи американски военни ангажименти към НАТО. По-голямата нестабилност би могла да застраши енергийните доставки и международното корабоплаване, което би повишило цените на горивата, транспортните разходи и инфлацията.

Тайван илюстрира друга опасност. Според Министерството на търговията на САЩ, Тайван осигурява повече от 60% от световните приходи от производството на полупроводници и повече от 90% от производството на най-модерни чипове. Военна конфронтация там би могла сериозно да наруши функционирането на американските индустрии и да засегне потребителите. Тези последствия не са неизбежни. Но те са рискове, които американците трябва да вземат предвид, когато изчисляват истинските разходи на руската война. Америка не изгради следвоенния международен ред просто от щедрост. Двете световни войни показаха ужасната цена на това да се позволи на мощни нации да завладяват по-слаби. Урокът не беше, че Америка трябва да се намесва навсякъде. Той беше, че сдържането на агресията става все по-скъпо, когато завладяването успее. Този опит помогна за установяването на три фундаментални принципа: националният суверенитет трябва да се зачита, международните спорове трябва да се разрешават мирно и никоя държава не трябва да придобива територията на друга държава чрез военно завладяване. Руската инвазия постави под въпрос и трите принципа. Съединените щати помогнаха за създаването на Организацията на обединените нации и на основан на правила международен ред, защото стабилността служеше на американските интереси. Това насърчаваше търговията, инвестициите, просперитета и международното сътрудничество, като същевременно укрепваше американското лидерство. Ако Русия успее да завладее Украйна, тези постижения ще бъдат застрашени. Последиците се простират далеч отвъд Европа и съвсем добре биха могли да стигнат до прага на Америка.

Украйна, Тайван и американските съюзи

Една руска победа няма автоматично да накара Китай да нападне Тайван. Пекин прави свои собствени изчисления. Но Китай несъмнено наблюдава как западните демокрации реагират на агресията на Москва. Той може да види дали американските съюзи остават единни, дали икономическите санкции дават резултат и дали демокрациите имат решимостта да се противопоставят на военното завоевание. Същото важи и за други автократични държави. Вашингтон трябва да иска Пекин, Москва и други столици да стигнат до едно заключение: агресията не се отплаща. В продължение на 80 години най-голямото стратегическо предимство на Америка е била нейната международна мрежа от съюзници. Те споделяха разузнавателна информация, приемаха американски войски, закупуваха американски продукти и оръжия, охраняваха морските пътища и подкрепяха американската дипломация. Но съюзите зависят от доверието. Ако Вашингтон се откаже от фундаменталните си ангажименти за сигурност, когато поддържането им стане трудно, съюзниците в крайна сметка ще потърсят защита другаде. Америка би могла да загуби международното си влияние, без да загуби нито една битка.

Западът трябва да се изправи пред собствените си провали

Подкрепата за Украйна не означава, че западните политики са били над всякаква критика. Украйна чакаше години наред за определени съвременни оръжия. Европейските правителства обсъждаха танкове и муниции, докато Вашингтон ограничаваше някои възможности поради опасения от ескалация. Известна предпазливост беше оправдана. Русия притежава ядрени оръжия, а военната логистика налага реални ограничения. Но тези забавяния повдигат един фундаментален въпрос: Западната стратегия беше ли насочена към това да помогне на Украйна да победи Русия или просто да предотврати колапса на Украйна? Европа също трябва да поеме по-голяма отговорност. Анализ на британската Камара на общините от 2026 г. разгледа усилията на Европа да увеличи своя принос, докато американското лидерство отслабваше. Междувременно противоречивите европейски икономически политики подкопаха санкциите. Центърът за изследвания в областта на енергията и чистия въздух съобщи, че през септември 2026 г. Европейският съюз е останал основен купувач на руски изкопаеми горива. Всъщност, в хода на войната Европа е платила повече за руско гориво, отколкото е дала като помощ на Украйна. Западните правителства не могат безкрайно да осъждат руската агресия, докато купуват продукти, които помагат за финансирането на руската държава.

Обединените нации са изправени пред екзистенциално изпитание

Обединените нации бяха създадени след Втората световна война, за да запазят международния мир и да защитят нациите от агресия. Въпреки това Русия, постоянен член на Съвета за сигурност, може да наложи вето върху мерки, насочени срещу собствената ѝ инвазия в друга държава-членка на ООН. Това противоречие заплашва доверието в организацията. Реформирането на правото на вето заслужава сериозно обмисляне. Ако мощните държави могат да нарушават международното право без значими последствия, по-малките държави трябва да се запитат дали ООН може да ги защити. Канадският министър-председател Марк Карни описа по-широко „разрушаване“ на международния ред по време на речта си в Давос през януари 2026 г., като предупреди за завръщането на съперничеството между великите сили. Поражението на Украйна би задълбочило това разрушаване, заплашвайки не само украинския суверенитет, но и доверието в международния ред, основан на правила, и институцията, създадена да го защитава.

Какво би означавало победата над Русия?

Победата над Русия трябва да означава нещо повече от лозунг. Успешният изход би запазил независимостта на Украйна, би установил надеждни мерки за сигурност и би показал, че военното завоевание не може да донесе трайни ползи. Преговорите може да са необходими. Но преговорите не трябва да се превръщат в капитулация. Възможността за по-тясно дипломатическо сътрудничество между Доналд Тръмп, Владимир Путин и Си Цзинпин илюстрира още едно притеснение. Няма нищо лошо в това ядрените сили да водят преговори. Всъщност предотвратяването на война изисква дипломация. Но мощните държави не трябва да решават бъдещето на по-малките нации без тяхното участие. Украйна трябва да има решаващ глас при определянето на своето бъдеще. Ако Русия успее в Украйна, американците може да открият, че цената за запазването на международния мир е била далеч по-малка от цената за допускането на неговия крах.