"Раната" за геноцида над арменците

Фатих Акин е сред най-ценените режисьори в Европа. Последният му филм "Раната" може да гледаме от 3 юли. Представянето е част от културния календар на арменската общност в България, с който отбелязваме
100-годишнината от геноцида над арменците.

Продукцията ще бъде прожектирана в Дома на киното, Евросинема, Културен център G8, кино „Одеон”, Lucky – Дом на киното в Пловдив, Фестивален и конгресен център – Варна.

Съвместната инициатива е на Арт Фест и арменската общност в България и има за цел да провокира всички зрители за среща с най-новия шедьовър на всепризнатия режисьор Фатих Акин, който успя да разкаже историята за геноцида над арменците по завладяващ начин, с невероятни сцени и чудесна актьорска игра.

Голямата война, както са я наричали в началото на 20 век, притежава много характеристики, които разделят времето на епохи, а света – на още по-ясно определени сфери на влияние. Много исторически промени бележат годините след края на тази Първа световна война. За арменския народ 1915 е годината, която вечно ще се помни с геноцида, на който стават жертва над един милион арменци в територията на Османската империя. Днес, 100 години по-късно, в програмата на София Филм Фест бяха включени три филма, посветени на Армения и нейното минало - „Раната” на Фатих Акин, „Чифликът на чучулигите” на братя Тавиани и „Безкрайно бягство, вечно завръщане” на режисьора Харутюн Хачатрян, който беше и специален гост на София Филм Фест.

Талантливият немски режисьор от турски произход Фатих Акин се превърна в един от любимците на родната публика с (почти) всички свои филми – „Срещу стената” (2004), „Музиката на Истанбул” (2005), „На прага на Рая” (2007), „Храна за душата” (2009) бяха зрителски хитове, а фестивалът е представял и ретроспектива на режисьора. Сега Акин предлага на зрителите един филм, който пресича страни, континенти, пустини, планини и океани – „Раната” (2014), в който главната роля е поверена на младия алжирски французин Тахар Рахим, добре познат на ценителите на филмовите шедьоври „Пророкът” на Жак Одиар и „Миналото” на Асгар Фархади.

Историята на епическия разказ започва от Мардин през 1915 година. Една вечер турската полиция събира всички мъже-арменци в града, включително и младия ковач Назарет Манукян (Тахар Рахим). Разделен от семейството си, Манукян успява да оцелее въпреки ужаса на геноцида и години по-късно научава, че има вероятност двете му дъщери да са живи. Манукян е обсебен от идеята да ги намери. Търсенето го отвежда от пустините на Месопотамия до Хавана и до голите безнадеждни прерии на Северна Дакота. По време на своето пътуване, той среща много и различни хора…