Мръсните игрички в "Бари Сийл – наркотрафикантът"

В повечето си образи в киното Том Круз не спира да доказва, че невъзможна мисия за него няма. В "Бари Сийл - наркотрафикантът", колкото и да е по "действителен случай", актьорът пак надява маската на "грингото", който винаги си довършва работата и нахлузил тъмните очила и широка усмивка успява да впрегне по петите му всички тайни служби и спец агенти.

Режисьорът Дъг Лаймън ("Самоличността на Борн", "Мистър и мисис Смит")  и писателят-сценарист Гари Спинели заплитат напрежение, покрай реално съществуващия пилот на TWA, нает през 1978 г. от ЦРУ, подхлъзвайки го да следва "американската мечта" със самолет с два двигателя и фалшив номер като фотографира комунистически полети в Централна Америка.

Героят на Круз прелита през екзотичен свят, пренаситен с цвят като на пощенска картичка и ни разкрива в горен ракурс джунглите на Никарагуа, Колумбия, Хондурас и Ел Салвадор. 

А под обстрела на местните, героят щрака близки планове на местностите, за което получава и похвалите на шефа си Шафър (Домнол Глейсън). Постепенно освен, че посещава горещите точки по света, Бари пълни самолета си с разни товари. Така в самолета му може да бъдат открити, освен снимки с издайническа информация, така и наркотици, нелегални мигранти и оръжия.

Опасният бизнес му носи както купища пари, така и смутни тревоги, особено на съпругата му (Сара Райт), която буди посред нощ в напреднала бременност и я кара да опакова къщата и децата, за да хукват към Арканзас.

Филмът е достойно лятно зрелище, в което Круз е по-пълнокръвен образ от останалите му супергерои. Притежава добро чувство за хумор, което се редува с известна доза страх в случаите, когато може да бъде убит (т.е. често).

В добър екшън ритъм Лаймън описателно разказва как се пренасят мръсните истини на различните държавни политики, при които управниците едно правят, а друго говорят пред обществото.