Поредна магия

Хари Потър-манията набира някакви невиждани скорости и измерения. Особено след като излезе “последната” книга от поредицата.

Филмите, или поне някои от тях, също станаха култови. И след приятната изненада с най-екшън и дарк филма „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ на Алфонсо Куарон, последван от най-добрата адаптация по книга - ,,Хари Потър и огнения бокал", тези дни беше българската премиера на петия филм за очилаткото - “Хари Потър и Орденът на феникса” .

Правен е от Дейвид Иейтс, познат повече като телевизионен режисьор, но пък явно добър, защото е ангажиран и за следващия Хари Потър, който се очаква да излезе през 2008-ма.

В новия филм има далеч по-малко действие, отколкото в последните части. Върви малко мудно, и се опира предимно върху съспенса, само дето не те грабва дотолкова, че да се стегнеш на стола и да потропваш нервно преди всяка сцена и развитие.

Въпреки това не е разочарование. Хари е все по-забавен и капризничи като тийнейджърка. Във филма трябва да е гневен и сърдит, но не знам защо през цялото време по-скоро ми се струва мрънкащ. Така или иначе, ролята на Даниел Радклиф и тук е чудна и той пресъздава персонажа си по наистина адекватен начин.

Това, което доста ме подразни е, че всъщност филмът остави адски много загадки, много повече неща бяха започнати и намекнати и почти нищо не се случи. За мое разочарование, явно е мислен като преход към следващата част. Това наистина е малко обидно, но пък хубавото е, че обидата е най-кратката от всички части, което ме кара да уважавам режисьора.

Разбира се, все пак малко бавното и пълно със недомлъвки действие е допълнено с яка битка към края, в която наистина ти иде да подскачаш от кеф (най-вече заради прекрасната Хелена Бонъм Картър, брррр).

Иначе историята е горе-долу следната:

Хари пак е обиждан и нещастен през лятната ваканция, която принудително прекарва с мъгълите и най-вече - с противния си братовчед. За да го спаси от едни страшни създания обаче, той използва магическите си способности (нещо абсолютно забранено на магьосниците). И за негова изненада се оказва изключен от Хогуордс без право на обжалване.

След това обаче се намесва Орденът на феникса, който до края на филма не става ясно какво точно е и за какво служи. Те го спасяват от изключване, но нещата още повече се прецакват с началото на учебната година. Разбира се, отново проблемът е учителят по Защита срещу черните изкуства.

Този път обаче няма лично отношение – намесило се е правителството, което не иска да се изправи срещу истината, че Знаете-кой се е върнал, сега набира армия, с която да завладее света и Хари го е видял. Отгоре на всичко си го отнася Дъмбълдор и понеже е  твърде зает със своите си задачи, той започва най-студено да отбягва Хари.

Иначе самият Хари през цялото време се колебае между нещо като гняв, недоволство, отчаяние, бунт, после се целува за първи път с момиче (ура, ура) и накрая приема истината – изобщо – типично за всеки между 13 и 17 години.

В крайна сметка, развръзката отваря врата към неминуемото – предстоящата голяма битка между Волдемор и Хари, от която само един от двамата ще остане жив...