Апокалиптично настроение със "Смъртоносни машини"

Пореден апокалиптичен финал на Земята предлага филмът "Смъртоносни машини". Малцината ни оцелели наследници са се адаптирали към суров начин на живот, но същевременно цивилизацията е запазила някои от най-тъмните си страни, сред които и разделението на обществото.

Градовете не са такива, каквито ги населяваме. Те са мобилни и големите поглъщат малките. Най-страховит мегаполис е Лондон, който безмилостно тъпче остатъците от Европа. Освен Brexit, другите препратки към настоящето са миньоните - достолепно издигнати в музея, съхранил остатъка от света. В него жълтите същества са представени като божествата на 21-ви век.

Сюжетът се завърта около Хестър Шоу (Хера Хилмар) - опасна бегълка и Том Натсуърти (Робърт Шийн) – представител на несретниците в Лондон. Двамата попадат в сходна ситуация, след като се изправят срещу учения (Хюго Уивинг) - злодеят, погълнат от манията за власт. Всъщност хората от бъдещето са си същите, само джаджите им са по-екстравагантни, включващи железни стоножки, търкалящи се градове и летящи кораби.

На режисьорския стол на мащабния проект сяда носителят на "Оскар", майстор на специални ефекти Крисчън Ривърс (Кинг Конг).  В сценария му партнират трикратните носители на "Оскар" автори на трилогиите "Властелинът на пръстените" и "Хобит" Питър Джаксън, Фран Уолш и Филипа Бойенс. Всички те са впечатлени от поредицата книги на Филип Рийв, публикувана за първи път през 2001 г., на чиято основа се държи и филмът. 

При такава мощна задруга е ясно, че продукцията на Universal и MRC изгражда зрелищна планета, из чиято повърхност бродят железни машини с гигантски мотори, гладни за още метал. Панорамни кадри впечатляват с внушително детайлизиране на антиутопичната картина, но като цяло плюсовете в продукцията свършват тук.

Макар и мащабен, филмът се оказва гигантска хапка за дебютанта като режисьор Ривърс, който впряга всичките си сили в това, което умее най-добре - визията. Успява и да поддържа що-годе приличен ритъм, въпреки някои свръх дълги кадри, акцентиращи на драматичните погледи, хвърлящи си главните персонажи. Що се отнася до идеите, които вплита в "Смъртоносни машини", те са дълго изследвани и добре повтаряни в почти всички истории, принадлежащи към фантастичния жанр.

Истинският препъни камък, обаче се оказва изобилието от герои. В малко над два часа екранно време те така и не са пълноценно развити. Най-точно това си личи с появата на страховит робот с тътенозловещ глас и дълбоки очи, който по някаква причина търси Хестър Шоу. Визията му напомня на Терминатор, а присъствието му се лута между трагичния образ на чудовището на Франкенщай и Тенекиеният човек от "Магьосникът от Оз". И макар изначално любопитен, потенциалът му е заличен. Вместо това героят ни занимава с наивно вплетената идея, че макар и да е от желязо, притежава  повече сърдечност от хората, и че всъщност за изчезването на човечеството вина не носят някакви машини, а самите ние.

"Смъртоносни машини" идват в кината на 7 декември на 3D, IMAX 3D и 4DX.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.