Тим Бъртън съживява летящия слон "Дъмбо"

Дългоухият очарователен слон "Дъмбо" появил се за първи път на екрана през 1941 г. отново бива съживен от Дисни. Филмовата компания категорично не смее да рискува, създавайки  нови истории и предпочита да върви по утъпкания път на вече добре познатите сюжети. Това си е тенденция за Дисни от години. След като усети, че новият прочит на приказките носят успех с "Господарка на злото" или "Алиса в страната на чудесата", големият екран се готви да посрещне  игралните версии на анимациите "Аладин", "Цар Лъв", "Мулан" и "Книга за джунглата".

Началният преход от анимационно към игрално кино започва именно с "Дъмбо", поверен неслучайно на Тим Бъртън. Режисьорът с вдъхновяващо въображение, подхранено от филмите на ужасите и рисуваното кино, знае как да притвори магична атмосфера, покрай факта, че първо учи анимация. И тези негови умения играят основна роля в специфичната стилистика, която изгражда във филмите си. Декорите и костюмите са бутафорно пищни, присъщи на цирковото изкуство, сред което се развива действието.

Навлизаме във всекидневието на цирковата трупа Медичи. Директорът им  (Дани де Вито) е недоволен от дългите уши на новия член на екипа - слончето Дъмбо. Все пак бизнес нюхът му веднага "пресмята" каква роля може да получи животинчето в представлението с нелепия си външен вид.

По традиция, а и защото сюжетът го позволява, режисьорът прави реверанс към нетипичните персонажи, открояващи се от останалите и заклеймени заради това от тях. Бъртън винаги е имал особено отношение към отритнатите образи – "Едуард Ножиците" или "Ед Ууд" са само част от примерите. Издига в култ малките им странности. Така и в "Дъмбо" именно големите уши на слона му помагат да полети. Режисьорът успява да ни накара да повярваме във възможностите му. Всяко негово издигане е придружено от доза колебание, съпътстващи препятствия, свързани с емоционалното състояние на персонажите и допълнено с напрежение от сюжетните перипетии.

Историята за "Дъмбо" всъщност е приказка за семейното щастие, което се усеща най-силно, когато всички негови членове са заедно. От една страна Дъмбо е разделен от своята майка, за да не го разсейва по пътя му към славата. От друга – стои дистанцията между две, осиротели деца и дълго отсъстващия им баща (Колин Фарел). Към тях се прибавя и отношението на директора на цирка (Де Вито), опитващ се да въплъти идеята, че именно цирковата трупа е неговото семейство.

Актьорското присъствие е внушително допълнено и от Ева Грийн (циркова акробатка) и Майкъл Кийтън в ролята на злодея - собственик на мащабен увеселителен парк, който неволно прави индикация към пищните паркове на самите Дисни.

Бъртън съпоставя ценности като приятелство, емпатия, желание за свобода със стремежа за пари, корпоративна власт, свръх модернизация и покорство. И макар първият "Дъмбо" да не е особено известен у нас, анимацията притежава едни от най-омайните песни от репертоара на Дисни. А Бъртън превръща в леко зловещ танц - маршируващите розови балончета, играещи мечтата на слончето. И макар да не следва напълно оригинала, самият герой е трогателно визуализиран с клепналите уши, покъртително милия поглед и тромавите му и неуверени опити за летене.

Гледайте "Дъмбо" от 28 март.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.