Не вярвайте на американците... "Жокера" е брилянтен!

"Когато излизам на сцената, можеш ли да ме представиш като Жокера?“

"Жокера“ не е филм, който ще се хареса на всички. Но все пак – нито един филм не е направен, за да се хареса на всички. 

Веднъж чух един човек да казва, че ще осъзнаем, че светът се побърква, когато комедиантите му спрат да се смеят. Тод Филипс е известен със своите комедии - “Поредният ергенски запой“, "Път с предимство“, "Старата школа“.

Ала самият той признава, че вече му е трудно да прави комедии, тъй като повечето хора се страхуват да не обидят някого. "Как спориш с 3000 човека в Twitter? Не можеш“, заяви той в едно от интервютата си.  Така в свят, който е изгубил чувството си за хумор, се стига до "Жокера“... Филм за комиксов герой, който обаче няма нищо общо с натруфеният свят на филмите, направени по комикси.

Той е мрачен, смразяващ, неудобен, въздействаш. С една дума – брилянтен. "Жокера“ предава чувства на неудобство. Трудно стоиш спокойно на седалката в киното. Стомаха ти се свива. Кожата ти изтръпва. Точно заради това публиката във Венеция аплодира осем минути на крака филма.

Историята на Артър Флек се различава много от тази на оригиналния Жокер в комиските на DC. До сега Батман и неговият най-голям враг вървяха ръка за ръка, но Филипс взима доброто решение да дистанцира Артър от Брус Уейн. Разбира се, семейство Уейн имат централна роля в лентата, но в нито един момент не се загатва, че Брус ще се превърне в Батман. Всъщност, във филма няма нито един прилеп.

Тод Филипс се гмурка дълбоко в психологията на Артър Флек. По-голямата част от филма е посветен именно на него – мъжът с психически проблеми, който животът удря под кръста непрестанно. Едва към края на лентата Флек се трансформира напълно в Жокера.

"Какво получаваш, когато пресечеш пътя на психично болен самотник с този на общество, което го изоставя и го третира като боклук? Получаваш това, което заслужаваш...“, декламира  Жокера от големия екран. Още преди да тръгне официално по кината, филмът предизвика недоволството на много хора, главно в САЩ. Появи се страхът, че лентата поставя на пиедестал култура, изпълнена с насилие и дори я оправдава.

Но “Жокера“ не иска от вас да симпатизирате на Артър и да оправдаете кървавите му изблици на агресия. Не иска да го съжалявате или да го разбирате. Напротив – Филипс показва, колко болно е нашето общество и повдига много важни въпроси на деня – грижим ли се за онези, които имат нужда от нас, отнасяме ли се добре с непознатите, защо пистолети се разменят свободно, най-вече в САЩ? Все пак, хората се засягат най-много, когато някой им натика истината в очите, нали така?

Дори и след излизането на филма, ревютата на повечето леви и либерални медии в Америка бяха брутални.

"Ужасен“, "плосък“, "глупав“, бяха само част от епитетите използвани по адрес на филма. Но "Жокера“ не е нито едно от тях. Той умело ни показва една реалност, в която обществото идолизира онези, които тъпчат по-слабите от тях и ако не започнем да се грижим един за друг, подобна крайност не е изключена, не е и оправдана.

Разбира се, тази интерпретация на Жокера нямаше да е възможна без страхотния Хоакин Финикс. Всеки път, в който той се смее неконтролируемо от екрана, можеш да видиш болката в очите му. Дори да я изпиташ физически.

Физически усещаш и слабото му тяло, което се извива майсторски в неестествени ъгли и танцува под звуците на невероятния саундтрак, създаден от композиторите само по сценария на филма, още преди да е заснет и първия кадър.

Финикс е майстор, който със сигурност ще заслужи своя Оскар. Ако Академията реши да му го даде, разбира се. Няма да е изненада, ако политически коректната филмова сбирка, която вече значи все по-малко и по-малко за света на киното, реши да се подведе по мнението на обществото, което не иска да приеме, че светът ни се превръща в едно страшно място и виновни сме само самите ние.

Всичко това е гарнирано с прекрасна операторска работа от Лорънс Шер. Визуално филмът е безупречен и показва мрачния Готъм, такъв, какъвто винаги сме си го представяли в комиксите.

И като заговорихме за Готъм, наистина ли той е толкова мрачен? Още от самото начало Артър Флек ни е представен като разказвач, на който не можем да имаме доверие. Поредица от събития във филма продължават да ни навеждат на мисълта, че част от моментите в живота на Флек се случват единствено и само в неговата глава.

Ако не сте гледали филма, препоръчваме да спрете да четете до тук.

В последната сцена на "Жокера“ виждаме Артър в психиатричната клиника "Аркам“. Стените, подът, тавана – те са напълно бели и чисти. Подобно на началото на филма, той говори с психиатърка, която много прилича на онази, която чува репликите "Имам само негативни мисли“.

Но това не е първият път, в който виждаме "Аркам“. В останалата част от филма стените на клиниката са жълти, цялата е мръсна и мрачна. Кое е реалност?

Възможно ли е целият филм да е представял измислиците в главата на един луд и белият „Аркам“ да е истинската болница? „Имам само негативни мисли“, може и да обяснява, защо целият Готъм е толкова мрачен – така го вижда Флек.

Възможно е последната сцена всъщност да представя Жокера, много по-рано или много по-късно от времевата линия, в която се развива филма.

Но в края на краищата, в края на лентата, дори самият Жокер не знае какво е истина и какво не.