Коледна кино приказка

Днес си припомних как точно на тази дата миналата година последният предпразничен текст, който написах за кино, беше моят личен избор.

"Също като в небесата"  за мен беше най-голямото попадение, филм, който ме разчувства и докосна повече от всички останали миналогодишни декемврийски премиери.

Затова тогава егоистичното ми, мелодраматично и леко емоционално коледно пожелание към читателите на Dnes.bg беше просто да го гледат.

Тази година реших да затвърдя традицията. Затова ще прескоча миналогодишния си увод и ще ви разкажа киноприказката с пожелания за 2007-ма.

“На сляпо” е третият филм в режисьорската кариера на холандката Тамар ван ден Доп. Копродукция е между Холандия, Белгия и България, с участието на Йорен Селдеслахтс, Халина Рейн, Ян Деклер, Кателайне Фербейке.

Той разказва историята на слепия Рубен, който, потънал в гняв и отчаяние, не намира спокойствие и не може да се примири с наскоро настъпилата слепота. За му помогне, майка му наема Мари – странна, тиха, погълната от страхове жена, покрита с белези – външни и вътрешни. Тя трябва всеки ден да идва и просто да чете на Рубен. Идеята е да му открие красотата на света, да го убеди, че животът си заслужава и без да го виждаш.

Първата книга, която започват е “Снежата кралица”. Топлият глас на Мари и приказката така увличат младежа, че скоро между тях започва луда, гореща и всепоглъщаща любовна история. И всичко е прекрасно до момента, в който се разбира, че Рубен може напълно да си възвърне зрението...

Въпреки на пръв поглед баналния сюжет, филмът всъщност е снежно и нежно кино-вълшебство. Емоционален и изпълнен с уникални екранни решения, “На сляпо” е европейски кино-шедьовър от онези, които не можеш да забравиш и които гледаш по няколко пъти.

Чисто визуално, филмът предлага няколко момента, които намират съвсем нова експресия, бягат от баналното и те издигат до съвършения момент на тотално удоволствие и изненада. Рядко се впечатлявам от типично женска режисура, но Тамар ван ден Доп изцяло опроверга всичките ми резерви.

Във филма по уникален, красив и въздействащ начин, тя е успяла да постигне забележителни внушения. Да ни потопи в чувствеността чрез видимото, да пресъздаде усещане, сетивност и емоция чрез чисто визуални метафори и образи. И то почти без да посяга на клишето, а търсейки невижданото-видимо.

В кадрите й се редуват прашинки безвремие, студ, музика, вятър, всепоглъщащ страх. Облечени в различни знаци, те водят през един свят, в който истински красивото е невидимо за очите и това, което е на екрана, е само бледа проекция на стоящото зад черупката, зад холограмата, зад образа. Сценарият и редуващите се сцени изграждат прекрасно и обмислено сюжет, който те обргъща, потапя и кара емпатично да съчувстваш.

Докато накрая стигнеш до абсурдната констатация, че филмът е адски красив, но онова, което си видял не е и една десета от това, до което те е довел образът. Че силата на внушенията те е потопила в паралелно изживяване – от една страна на физическо удоволствие, от друга – на идейно проникновение.

Темата на “На сляпо” е вечният въпрос наистина ли любовта е сляпа, наистина ли проглеждането на очите означава слепота на сърцето. Как душата си говори със света и как се случват техните отношения, разбираме чрез няколкото пласта на основната история. Във всички тях зрението преднамерено е сблъскано с красотата, любовта (като лудост и екстатично състояние), истината.

Въпросът е, след като борбата между тях е толкова болезнена, възможно ли е щастието, обединението на световете, обективната реалност, събираща две тотално различни вселени.

Краят на филма отговаря нееднозначно на въпроса. С една последна разплакваща и безумно красива картина. Снежната кралица си е отишла. В сърцето идва пролет...

Весела Коледа

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.