Да си с извънбрачно дете в Мароко с "Адам"

Мариам Тузани дебютира в пълнометражното игрално кино с "Адам", който е представен в конкурсната програма на Кан "Особен поглед". От 11 юни може да го гледаме у нас.

Историята ни сапознава с Адам, който работи в малка квартална пекарна  в Казабланка.  Тя отглежда сама  8-годишната си дъщеря Уарда.  Един ден рутинното им ежедневие  е прекъснато  от Самия – млада жена, която търси работа и подслон. Малкото момиче веднага  е привлечено  от новодошлата,  но първоначално Алба отказва да пусне в дома си бременната непозната.  Постепенно Алба започва да омеква, а пристигането на Самия открива възможности за нов живот.

"С изключителна деликатност Мариам Тузани показва как мароканското общество отхвърля една жена с извънбрачно дете. Темата предизвиква затрогващи емоции благодарение на превъзходните изпълнения на Лубна Азабал и Нисрин Еради в главните роли.

"Адам" е вдъхновен от реална история. Това споделя режисьорката, която си спомня как млада жена,  бременна в осмия месец, почукала преди години на вратата на дома й. "Майка ми и баща ми я приютиха за известно време. Тя беше избягала от семейството си още преди да  стане  ясно, че  е  бременна,  беше  се скитала  в  различни градове, търсеше някой, който да я приюти, защото искаше да роди това дете, да го даде за осиновяване и след това да се върне в селото, при роднините си.

Моите родители искаха да ѝ помогнат да намери решение на проблема за няколко дни, но дните се превърнаха в седмици - не можеха да я пуснат отново на улицата, на произвола на съдбата. По това време аз бях на 23 години, току-що завърнала се от университета, и станах свидетел на раждането на това дете. Всъщност аз отидох заедно с нея, за да дадем детето за осиновя...  Беше  сериозно  предизвикателство  за  мен  да осъзная, че тази млада жена се опитва да потуши в себе си любовта към детето, което щеше да роди, защото не ѝ е позволено да го отгледа, да бъде с него, да бъде негова майка.

Във филма се опитвах да се концентрирам най-вече  върху  отношенията,  които  се  създадоха инстинктивно  и  естествено  между  трите  главни героини - майката, 8-годишната дъщеря и бременното момиче. Опитахме се да осигурим интимна обстановка, за да проследим трансформацията им, как се променят. Може би затова реших, че трябва да "откъсна" историята  от  външния  свят  -  "излизахме"  с  камерата  в  Медината  само  когато  е  крайно  необходимо. Снимахме с много близки планове. За всички нас диалогът беше второстепенно средство за общуване - във филма са важни разменените погледи, начина, по който героините комуникират по между си без думи. Желанието ми беше актрисите да изразят това, което искаме да разкажем, без да е нужно да говорят... ...

Когато  започнах  да  рисувам детайли   в   подготовката   за снимките на "Адам" осъзнах, че се стремя да предам вдъхновението си от  картините  на  Вермеер,  от Караваджо, от Жорж дьо Ла Тур - това  са  художници,  които  винаги съм харесвала. Те са повлияли на начина, по който виждам нещата и как ги пресъздавам в образите на този  филм.  Това  беше  интересно пътешествие  за  мен  -  да  открия всички  неща,  от  които  съм  се вдъхновявала; част от тези влияния са  били  дори  неосъзнати  за  мен. Удивително е как те намират начин да се проявят чрез творчеството.

Мароканското общество по принцип е изключително консервативно. Мароко е държава на противоречията - някои от хората са свръх-модерни, но по-голямата част са изключително консервативни, дори понякога може да се окаже, че си изключително модерен в едни аспекти от живота си и свръх-консервативен в други. Ние страдаме много от това. Жените сме поставени в изключително неблагоприятна ситуация - дори и днес, аз не познавам жена в Мароко, която би дръзнала да има извънбрачно дете, тъй като националният натиск е много сериозен.

Отзвукът  на  "Адам"  в  Мароко беше доста окуражаващ, защото бе приет като отражение на общество, което усеща, че има необходимост да говори за някои неща - и може да бъде използван например моят филм, за да се разговаря по теми, които  иначе  е  трудно  да  бъдат започнати, просто защото са табу... ", разказва още Тузани