Докато продължават дебатите за финансирането на здравеопазването, въпросът за ефективния контрол върху публичните средства остава на заден план. Затова, вместо да се ограничават лечебни дейности поради недостиг на бюджет, по-уместно е да се наблегне на ефективния контрол върху тяхното разходване. Чрез него наличният финансов ресурс може да се разпредели по-рационално, като средствата се насочат към дейностите с доказана полза и реален ефект за пациента, а не към неоснователно отчетени или излишни разходи. Именно затова контролът върху лечебните дейности е ключов механизъм за гарантиране на качество, безопасност и разумно разходване на публичните средства. В България той се осъществява основно от две институции: Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) като платец и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) като държавен регулатор.
НЗОК следи за изпълнението на договорите с лечебните заведения и за финансовата дисциплина. Проверките ѝ отговарят главно на въпроса дали дейността е отчетена според правилата, а не дали е била необходима и какъв е резултатът за пациента.
ИАМН контролира спазването на медицинските стандарти, безопасността и правата на пациентите. Нейните констатации обаче почти не се отразяват на финансирането. Двете институции работят успоредно: едната вижда парите, другата вижда качеството, а връзката между тях липсва.
В утвърдените европейски модели обаче, контролът е средство за управление на ресурса, а не само за санкциониране:
Франция: задължителната сертификация на болниците оценява процесите и резултатите, а не само документацията. Това означава, че експертите на Висшия здравен орган (HAS) проверяват на място качеството и безопаснстта на грижите, например чрез наблюдение на работата в отделенията и разговори с пациенти и персонал.
Германия: публичните доклади за качество позволяват сравнение между лечебните заведения и насочват избора на пациентите. Така пациентите могат да видят резултатите от сертификацията и показателите за качество и безопасност на всяка болница. Това им помага да вземат информирано решение къде да се лекуват и стимулира болниците да подобряват предлаганите грижи.
Нидерландия: надзорът е основан на риска, така че проверките се съсредоточават там, където вероятността за проблеми е най-голяма. Контролните органи насочват ограничените си ресурси към лечебни заведения и дейности с по-висок риск, например при сигнали за нарушения, лоши показатели за качество, сложни и рискови процедури, вместо да проверяват всички по един и същ начин и с еднаква честота.
Англия: публичните рейтинги на лечебните заведения правят резултатите от надзора видими за всички. Пациентите, лекарите и самите болници могат да виждат и сравняват резултатите от проверките и показателите за качество. Така прозрачността създава допълнителен стимул за подобряване на грижите и повишава отчетността на заведенията.
Общото между посочените примери са прозрачността, ненаказателното докладване на инциденти и измерването на реалните резултати за пациента, вместо на изрядността на документите. На този фон в българския модел на контрол се открояват няколко съществени дефицита:
- Административен и наказателен характер: проверява се документацията, а не ползата от лечението. Така се откриват формални нарушения, но не и излишните или неефективни дейности, които реално изчерпват бюджета.
- Припокриване на функции: НЗОК и ИАМН проверяват едни и същи лечебни заведения без общи данни и координация.
- Недостатъчна независимост: ИАМН е подчинена на Министерството на здравеопазването, което създава предпоставки за конфликт на интереси.
- Липса на култура на докладване: страхът от санкции води до прикриване на медицински грешки, вместо до поуки от тях.
- Ограничена прозрачност: обществото няма достъп до сравними данни за качеството на отделните лечебни заведения.
Преодоляването на тези дефицити не изисква непременно мащабни реформи. Може да се започне с промени в няколко направления:
- Национални показатели за качество, съвместими с тези на ОИСР, за да стане видимо кои дейности носят реален ефект.
- Контрол, основан на риска, който насочва проверките към лечебните заведения и дейностите с най-големи отклонения.
- Обвързване на заплащането с резултатите, така че парите да следват доказаната полза, а не обема на отчетената дейност.
- Свързаност на данните между НЗОК и ИАМН, за да се съпоставят финансовата и качествената информация.
- Правна защита при докладване на инциденти и грешки, които не са довели до вреда.
- Публичност на резултатите от контрола.
Недостигът на средства в здравеопазването не се преодолява трайно с лимити и ограничаване на лечебни дейности. Тези мерки засягат еднакво, медицински обоснованите и ненужните лечебни дейности, а цената им плащат пациентите. Ефективният контрол предлага по-добра алтернатива: той показва къде ресурсът се губи и позволява да бъде пренасочен към дейностите с доказана полза.
За да изпълнява тази роля, българският модел трябва да премине от административна проверка на документи към надзор, основан на данни, риск и резултати. Това означава НЗОК да плаща за качество, а не само за обем, ИАМН да работи независимо и прозрачно, а двете институции да споделят информация. Европейският опит показва, че подобен контрол не е допълнителен разход, а условие наличният бюджет да осигурява повече възможности за лечение и по-високо качество на медицинската помощ.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.

Контролът върху лечебните дейности: НЗОК и ИАМН в светлината на добрите европейски практики и ограниченото финансиране
Най-важните разговори на едно събитие невинаги са в програмата
Цената на петрола „Брент“ продължава да расте след волатилна сесия*
Китай ограничи износа на двигатели за дронове, Тръмп иска Европа да спре помощта за Киев
Високи такси и забавена продукция – как Босфорът влияе на българското корабостроене
Wall Street се сблъска с разпродажба след силния борсов дебют на Anthropic
Седмичен хороскоп за 23-29 ноември 2026: Пълнолунието в Близнаци преобръща плановете на зодиите
Енрико Пареше напуснал Торино, за да стане футболен директор на Левски
Грандове атакуват Левски за Сержиньо, пращат скаути в Марсилия
Баскетболната Евролига увеличава парите за клубовете с поне 10% + ВИДЕО
Меси, Роналдо и Мбапе призовани на стачка за свалянето на Джани Инфантино
Мачовете по телевизията днес, 20 ноември
Веласкес готви промени в Левски за мача с Локомотив София
Какво означава, ако сънувате котка?
Кенгурово цвете – красиво, но претенциозно
Поверия за 21 ноември – Ден на семейството
Ароматна питка със сирене и масло
Нумерологична прогноза за 20 ноември
Задължителни ястия за 21 ноември – Ден на християнското семейство
Кръвното налягане в средна възраст и здравето десетилетия по-късно
Невралгия след херпес зостер – как да я предотвратим?
И БАПЗГ не са доволни от проектобюджетите на НЗОК и на МЗ за 2027 г. Какво искат те?
Психология за родители: Развитие на речта и емоционалната интелигентност в ранното детство
Какви видове презервативи съществуват?
Международен курс по сърдечна недостатъчност събира кардиолози в София
Мартин Великов ще свири дербито на Варна
Протест за майчинството и детските: Родители настояват за 70% от дохода през втората година
Танкерът GAZ HUSKY все още не е потънал, лежи на дрейф край Бяла
Варненският театър организира коледни спектакли за деца с Дядо Коледа
Районите без ток във Варна са
Днес ще е ветровито, с температури до 20°