У-лицата с Жана Калинова и 27 пъти кино

Снимка: София Филм Фест

1 / 3

Млади хора от ЕС имат възможност не само да гостуват на филмовия фестивал Венеция, но и да са жури в селекцията "Венециански дни" ("Giornate Degli Autori").

Инициативата за "27 пъти кино" е на Наградата на публиката "ЛУКС", връчвана всяка година от Европейския парламент, и на паневропейската верига киносалони "Европа Синемас", в партньорство с "Венециански дни" и Cineuropa. Идеята е от 2010 година, като шанс да се включат в нея имат младежи от 18 до 25 години.

До този момент осем младежи от България, избрани по предложения от екипа на Дома на киното в София, благодарение на партньорството му с Наградата на публиката "ЛУКС" и "Европа Синемас", са участвали като членове на младежкото жури във Венеция.

Това са Милена Панева през 2010, Анастас Пунев през 2012, Милена Александрова през 2013 и Стефан Прохоров през 2014 година, Филип Морозов през 2017 година, Ясен Атанасов през 2018, Младен Печевски през 2019, Крис Захариев през 2020. Тази година страната ни ще е представлявана от младия киновед и театровед Жана Калинова.

Коя е Жана?

Много обичам въпроса "Коя си ти?". Два са възможните отговори. Единият е по-банален: казвам се Жана Калинова, на 22 години съм и съм родена в София. Другият е свързан с вътрешното ми чувство за самоопределяне - аз съм като една малка стихия с разнородни интереси и винаги готова за приключения. Преди четири години заминах за Германия и сега завършвам бакалавърска степен по Театрознание, Кинознание и Медиознание, с втора специалност Бизнес Администрация. Комбинацията си я избрах сама с цел да съчетая артистичната с прагматичната ми личност. По време на следването си навлязох в дълбините на кинознанието, включващо както класиките (без които един киноман не може), така и на съвременното кино.

Какво за теб е киното?

Киното за мен е едно пътешествие из времето и пространството, което отвежда всеки един зрител в паралелна реалност, пречупена от собствените му възгледи. Точно заради това то е подходящо за всеки. Професионално съм се ориентирала към доставянето на възможност зрителите да се докоснат до магията на филмите. Мечтая някой ден да организирам филмов фестивал с акцент върху експерименталното кино. За тази цел, след Германия заминавам за Португалия, където ще уча магистратура по Културен мениджмънт.

Освен филмите, кое е другото, към което проявяваш интерес?

Интереси имам много и разностранни. Не се плаша от непознатото и обичам да си поставям предизвикателства - като да започна на непознато място от нулата или да се захвана с нещо, от което нямам никакво понятие. Така и освен като зрител в киното, аз се занимавам и с по-техническата част- монтажа. Монтирам късометражни филми, даже имам един филм, който беше избран за участие в малък фестивал. Също така съм доста експресивна личност и обичам да стоя пред камерата / на сцената. Занимавам се с актьорско майсторство, като съм участвала с по-голяма роля в един късометражен филм, а и в университета бях в групата по имрповизационен театър. Танцьор съм откакто мога да ходя, в момента преподавам суинг танци. Обожавам да пътешествам и да се срещам с местното население, слушайки разнородни житейски истории.

Кога усети, че искаш киното да е част от живота ти?

Още откакто съм дете. Прабаба ми е заклет cinephile и заедно сме провели сума ти разговори относно различни филми. Тя е като ходеща библиотека. Също така гледането на филми беше като ритуал в семейството ми. Не помня какво гледах за първи път на голям екран. Но филмът "Полунощ в Париж" и режисьорът Уди Алън бяха тези, които ме омаяха и събудиха интереса ми за това да разбера как се случват нещата „в кухнята“.

Режисьорката, на която се възхищавам, е Мая Дерън. С най-голямо удоволствие бих се върнала във времето, за да мога да проведа един разговор с нея. Символиката във филмите ѝ е впечатляваща. Тя за мен е човекът, който манипулира времето и пространството и така създава произведение на изкуството. Филмите на Дерън демонстрират събития, които могат да се видят само на големия екран.

И твоят любим филм е...

Любимият ми филм е "Jeanne Dielman, 23 quai du Commerce, 1080 Bruxelles" на Шантал Акерман. Това е почти четиричасов филм, обвързан с на пръв поглед безинтересното ежедневие на една домакиня. Зад тази фасада се крие изключителна емоция, която се онагледява в прецизността и впоследствие безхаберието на действията й.