Подписано с кръв

Чудовищният инцидент по време на Втората световна война в Катин става световно достояние едва след края на социализма и е една от най-големите травми на полската нация.

Става дума за това, че когато Германия и СССР нападат Полша, страната е разделена на две.

Близо 4500 полски офицери и кадети са затворени в лагера Козелск на територията на СССР. Няколко месеца след това, повечето от тях са избити в Катин, близо до Смоленск, през април и май 1940.

Междувременно системно се избива полската интелигенция.

През 1943 германците обявяват, че са открили масовите гробове. Съветският съюз обвинява нацистите за престъплението, макар че то е извършено, когато тази част е под властта на Сталин.

След като Полша попада в Съветския блок след края на войната, доказателствата са фалшифицирани, а светът си затваря очите пред престъплението и въпреки очевидната истина, отказва да се намеси срещу лъжите.

Като син, който също е загубил баща си, както и правото да посочи истинските му убийци, режисьорът на “Катин” - Анджей Вайда прави своя филм не толкова, за да обвини някого, колкото за да припомни и да остави своето художествено-документално доказателство за историческия факт.

Прави го и заради това, че най-накрая е дошло времето, когато може да се говори открито и без идеологическа цензура за историческите факти.

Филмът не се съсредоточава върху военната част, а кървавите сцени са по-малката част от него. Фокусът е върху семействата на загиналите, върху онези, които години наред чакат бащите си да се завърнат, които отказват да се примирят с постоянните лъжи и са готови да влязат в лагерите на смъртта, но да напишат върху плочите на погребаните вещи на близките си истинската година на смъртта.

Действието се развива в няколко години, като за това време преоследяваме около 5 семейства, които са загубили близки в Катин.

Историята е интимна, съкровена и изпълнена не толкова със страха, или ужасите на войната, колкото с тихото страдание, болката, която е толкова силна, че те кара да се хванеш за надеждата като удавник за сламка.

Актьорското присъствие е прекрасно, а емоцията се допълва от вълнуващата музика.

Макар че филмът беше номиниран за Оскар и се разпространява в други страни, може би “Катин” има най-голямо значение за полската филмография, като успешен опит на човек от старата кино-школа да остави след себе си своя голям и личен исторически епос.

Въпреки това, го препоръчвам на всеки, който не е закопан само в собствените ни национални проблеми и в желанието за лесносмилаема кино-храна.

Защото, макар темата да не е най-леката, филмът предлага нужното напрежение и емоционален заряд и въпреки голямата си продължителност, те държи със затаен дъх до финала.

Вижте трейлъра