Нито ново, нито орлово

Гледали сме толкова много футуристични антиутопии, че най-вероятно бихме повярвали в поредната такава само ако дава нещо ново по въпроса – визия, идея, персонажи и т.н.

Съвсем не мога да кажа, че новият „Орлово око“ предлага нещо подобно.

В основата му е предъвканата тема, че максималната сигурност означава лишаване от свободи. И балансът между двете (който би трябвало да съблюдава несъвършената демокрация) е като да ходиш по острие.

Вярно, темата е актуална (то не беше Наредба 40, то не беше акция Галерия), но да се дава за пример САЩ (които бяха сред първите, които позволиха със закон наблюдението на личните данни на гражданите) идва малко пресилено.

Окей, дори това преглъщаме, обаче заплахата във филма идва от свръхинтелигентен компютър, който развива индивидуалност и решава да защитава демократичните методи с деспотични мерки.

Ехо, Айзък Азимов живя, писа и си отиде. Рей Бредбъри - също, а неотдавна излязоха „Аз, роботът“ и „Матрицата“.

Затова нищо не може да спаси брутално безличния сюжет на филма – нито каскадите със замазана картинка и разтресена камера, нито пипнатите цветове на студеното недалечно бъдеще, нито музиката, която, като в Том и Джери не оставя капка съмнение какво се случва и какво трябва да изпитваш във всеки момент от сюжета.

Колкото до историята, тя също копира не един подобен филм - намират ги, не са избрани случайно. Те са мъж и жена и след като се премятат през глава средно по 54,3 пъти, се оказва, че са пионки на всемогъщия компютър, направлявани с крайната цел да убият президента.

Не го правят, защото човешкото побеждава.

Доброто печели и в битката между света на властта (в който оръжията са най-голямата индустрия) и честните обикновени хора, между брадатите атентатори и луничавите мили деца.

Гледай с пуканки – докато ги смелиш, ще си забравил и филма.

Ето къде.

Ето и трейлъра.