Shine a light – само музика и сцена

И двамата поотделно сме лоши китаристи, но като се съберем - мнозина не могат да ни стъпят и на малкия пръст.

Думите са на едни от най-големите виртуози  Кийт Ричардс и Рон Ууд – част от Ролинг Стоунс. Репликите, но и изпълненията им  могат да се видят и чуят в “Shine a light”.

Филмът на Мартин Скорсезе, с който се откри тазгодишната Киномания и вече е по кината, е  виртуозно заснемане само на един от техните концерти в Ню Йорк през септември 2006 г.

Те са Мик Джагър, Кийт Ричардс, Рон Ууд и Чарли Уотс, и Скорсезе зад камерата като абсолютен техен фен, изградил част от себе си именно чрез песните им.

И започва музика, тяхната музика, вдъхновявала не едно поколение, както и не един от филмите на режисьора.

През 1973 г. Скорсезе плаща 30 хиляди долара за  да вмъкне във филма си “Зли улици” песните “Jumpin” Jack Flash” и “Tell Me”. По-късно техни парчета биват използвани и в други филми на режисьора от „Разяреният бик“ до „От другата страна“.

"Shine a light" е кръстен на една от песните на бандата, като самия Скорсезе обяснява: “Харесва ми идеята за светлината (“light”), за озаряването на “Ролинг Стоунс”, за приноса, който тяхната музика има в областта на културата”.

Но за разлика от много други документални филми, които разкриват повече за живота и за самите музиканти, в “Shine a light” няма да се види много.

Режисьорът снима един концерт от различни ракурси и се отпуска в ритъма на музиката. Песента свършва, идва нова, но рядко камерата ще срещне музикантите извън сцената.

Сред тези извънредни изключения са телевизионните записи на бандата от 60-те, когато младия Джагър размишлява над бъдещите си творчески планове и отговаря на въпроси като “ До година ще бъдете ли още заедно?”

Още едно свежо вмъкване е посещението на Клинтън, семейството му и други знатни особи, които искат да се снимат с рок-динозаврите, докато те почиват.

Това е всичко. Подобно външно вмешателство във филма е оскъдно. Според Скорзесе пък – излишно.

Режисьорът е убеден, че за Ролинг Стоунс всичко е казано, остава само те да свирят. Правят го. Присъствието им на сцената е силно, все едно още са в  60-те, учудващо жизнени, сякаш няма и следа от безбройните дни и нощи, в които са поглъщали какви ли не неща. Млади, като от телевизионния запис, когато тепърва навлизат на рок сцената.

Мартин Скорсезе ги съзерцава и забравя, че снима филм. Просто се оставя на емоцията, на “Shine a light”...