Как САЩ са планирали да използват прилепи като бомби по време на Втората световна война?

Военновъздушните сили на САЩ се надяваха, че прилепите могат да бъдат снабдени с малки експлозивни сбруи, след което да бъдат пуснати над японски градове – започвайки стотици малки пожари, които да се разпространят извън контрол. Когато приливът в Тихия океан се обърна в своя полза по време на Втората световна война, Съединените щати се озоваха на разстояние за удар от Япония – и Военновъздушните сили на САЩ (USAAF) започнаха сериозно да обмислят как биха могли да бомбардират Япония по начини, които биха навредили на индустриалното производство и на гражданския дух на страната, без да рискуват значителни жертви сред САЩ. Идеята на бомбардировачната кампания беше да се спре военната машина на Япония и да се отслаби обществената подкрепа за войната, правейки капитулацията по-вероятна, пише за TNI адвокатът и писател Харисън Кас.

Бомбардировачната кампания, разбира се, завърши с хвърлянето на две атомни бомби върху градовете Хирошима и Нагасаки през август 1945 г. Преди обаче тези бомби да бъдат завършени, Съединените щати бяха доста сериозни за друга, по-примитивна: тази, включваща хиляди живи прилепи. Известна като Проект X-Ray, идеята беше проста, макар и странна: прикрепване на малки запалителни бомби към прилепите, след което пускането им над японски град, за да го изгорят.

Концепцията за "бомба с прилеп" звучи странно,

като нещо от анимационен филм (или кичозно телевизионно предаване от 60-те години на миналия век). Но това беше реално предложение, основано на демонстрирано поведение на животните и материалния състав на японските градове, и ако действително беше изпълнено, можеше да доведе до опустошение. Според плана, запалителни бомби със закъснение щеше да бъдат прикрепени към малки прилепи, които след това щяха да бъдат опаковани в контейнери с форма на бомба, натоварени на американски бомбардировачи. Вместо конвенционални боеприпаси, бомбардировачите щяха да хвърлят контейнерите с прилепи над цел в Япония. Контейнерите щяха да се отворят във въздуха, което щеше да накара прилепите да се събудят и разпръснат.

След това прилепите щяха да се настанят под покриви и вътре в сгради. След няколкочасово забавяне, запалителните бомби се възпламенявали едновременно, причинявайки хиляди малки пожари в града и правейки невъзможно местната пожарна служба да се справи с тях.

Идеята за бомба с прилеп е предложена за първи път от Литъл С. Адамс, зъболекар и изобретател от Пенсилвания. След като посещава пещерите Карлсбад, известни с огромната си популация от прилепи, и след японската атака срещу Пърл Харбър, Адамс замисля идеята за бомба с прилеп. Може да се твърди, че централното прозрение на Адамс не е било толкова за прилепите, колкото за японското строителство, което разчитало предимно на дърво, хартия и бамбук – всички изключително запалими.

Адамс разсъждавал, че прилепите могат да доставят запалителни вещества едновременно на хиляди недостъпни места. Той изпраща предложението до Белия дом през януари 1942 г., един месец след атаките срещу Пърл Харбър. Забележително е, че предложението стига до президента Франклин Д. Рузвелт, който нарежда на военните да разследват.

Американските изследователи са разглеждали различни видове, преди в крайна сметка да се спрат на мексиканския свободноопашат прилеп. Тези прилепи предлагаха няколко полезни характеристики, включително малък размер, способност да носят сравнително големи товари спрямо телесното си тегло, склонност да търсят тъмни и защитени места за нощуване, до които японските пожарникари биха имали проблеми с достигането, и наличието на огромни популации в целия американски югозапад. Важно е, че прилепите можеха да бъдат манипулирани по начини, които улесняваха работата с тях: те щяха да започнат да зимуват, ако бъдат поставени на ниски температури. Протоколът, който в крайна сметка се спряха на ВВС на САЩ, включваше охлаждане на прилепите до вцепенение и прикрепване на запалителните вещества, преди да бъдат опаковани в контейнера.

Химикът Луис Физер, който по-късно беше свързан с разработването на напалм, работеше върху миниатюрното запалително устройство, което тежеше само няколко унции. Използвайки подобен на напалм запалителен материал и механизми за забавено запалване, механизмът можеше да предизвика устойчив пожар в рамките на сравнително точен период от време; след като се запали, се надяваше, че горимите материали в мястото за нощуване на прилепа ще захранват по-нататъшното изгаряне.

За разлика от много други безумни военни идеи,

проектът "Екс-Рей" (Project X-Ray) се оказва работещ. Идеята остава доста странна, поради което в края на 1942 г. и началото на 1943 г. Военновъздушните сили на САЩ (USAAF) се отнасят към нея с известен скептицизъм. По ирония на съдбата, един случайно успешен тест едва не довежда до прекратяването на проекта: през май 1943 г. група пуснати на свобода прилепи се подслоняват под резервоар за гориво във военното летище „Карлсбад“ и го унищожават. След този инцидент, през август 1943 г., проектът е прехвърлен към Военноморските сили на САЩ, а по-късно – към Корпуса на морската пехота.

На полигона "Дъгуей" в Юта правителството на САЩ изгражда макет на японски град, използвайки строителни методи, характерни за Япония. През лятото на 1943 г. морските пехотинци започват изпитания на прилепите и механизма за тяхното "активиране" (запалване на прикачения товар). Резултатите са обещаващи – по време на тестовете макетното селище е напълно унищожено. Въпреки разрушителния си потенциал, проектът се сблъсква с редица пречки. Основният проблем е, че логистично той е много по-сложен от използването на обикновени палети със запалителни бомби: изисква се събирането на хиляди живи прилепи, транспортирането им върху лед през Тихия океан и след това – прикрепянето към тях на миниатюрни експлозивни устройства. Към 1944 г. проектът все още е далеч от бойна готовност, поради което програмата е тихо прекратена.

В крайна сметка правителството на САЩ изразходва около 2 милиона долара (равняващи се на близо 38 милиона долара днес) за проект "Екс-Рей". И не всички тези средства са похарчени напразно. В хода на работата американските учени анализират структурата на японските градове и осъзнават колко са те уязвими на пожари. Макар че в крайна сметка бомбардировачите използват конвенционални запалителни бомби, а не прилепи, концепцията за унищожаване чрез огън се доказва през март 1945 г. Тогава генералът от ВВС Къртис Лемей провежда опустошителна въздушна атака срещу Токио, при която голяма част от града изгаря, а загиват приблизително 100 000 души. Проектът "Екс-Рей" остава един от най-странните епизоди в историята на съвременните оръжейни разработки. Но самият проект е бил осъществим, ефективен и изключително креативен.