Раци вместо прасета, или едно димящо "Гепи"

За повечето фенове на Гай Ричи “Рокенрола” е дългоочакваното му завръщане след “не особено убедителния” Revolver.

Доста малко хора обаче отчетоха, че точно този филм беше повратна точка не само за самия Гай, ами и за киното изобщо.

В последното няма да ви убеждавам, най-малкото защото е ясно, че Гай лепна името си сред култовите режисьори с “Две димящи дула” и “Гепи”.

Затова просто ще кажа, че “Рокенрола” е индикатор за две неща.

Първо, режисьорът се е усетил, че схемата на споменатата успешна двойка действа. Второ - не е успял да добави нищо ново към нея.

Филмът ни връща към добрия стар и мръсен Лондон, където гангстерите са с една идея по-чистоплътни, а кокни акцентът им – с една идея по-разбираем.

Отново се срещаме с голяма клечка от старата школа, симпатични дребни риби, които се оказват на точното място в точното време, за да прецакат важна сделка, полубезсмъртни руснаци и една жена, която е там, за да бъде секси и да обърка плановете на всички.

Почти всеки от персонажите може да си намери първообраз в “Две димящи дула” и “Гепи”. 

Най-естетическият пример са стилните раци, които заместват прасетата от предишните филми в тежката задача да изядат живи онези, които не пропяват навреме.

Целият конфликт също е малко по-чист.

Безскрупулният престъпен бос Лени Кол вкарва всички връзки, за да уреди на черно (срещу няколко милиона) парцел за застрояване на новодошлите руски милиардери.

Във всеки от двата лагера обаче има по едно камъче, което обръща колата. Сексапилната счетоводителка на руснаците играе своята опасна игра, докато доведеният син на Лени – пропаднал рок музикант и наркоман с умопомрачително чувство за ирония – се чуди как да прецака баща си по най-гадния начин.

По средата е абсурдната банда на Едно Две (в ролята – сексапилният, но не особено мъжествен в случая Джералд Бътлър), която неусетно, но сигурно затъва в опасна игра, без да има идея кой я управлява.

Филмът, както се очаква, е изпълнен с брутален хумор, диалог-поредица от мъдри лафове, насечен бърз монтаж и натуралистично насилие.

Изненадващи обрати обаче не очаквай, нито напрежение.

“Рокенрола” е най-спокойният филм на Гай Ричи и максимумът, който можеш да извлечеш от него, е да си припомниш с усмивка добрите стари времена и да се помолиш някой от компанията Ричи-Тарантино-Родригес скоро да извади нещо добро, че не се търпи вече.

 Къде да го гледаш

Ето и трейлъра: