Енергия, заряд... Сара Тавареш: почувствай бъдещето

След продължително възстановяване от операция португалската звезда Сара Тавареш възобновява турнето си Xinti и избра България да е сред първите страни, където да се завърне, след като отмени миналогодишния си концерт.

Певица с огромна енергия и положителен емоционален заряд, тя плени публиката с искреността и жизнерадостта на изпълненията си още с първия си концерт у нас преди 2 години.

В музиката й има различни влияния от португалскоговорящите страни, които тя балансирано смесва и изпява на английски, португалски и анголски сленг, креолски от Капо Верде, като прибавя някои испански и френски думи.

В България тя ще представи новия си албум Xinti.

Ето какво си поговорихме дни преди концерта...

Музиката ти съчетава много традиции – как би описала идентичността й?

Аз съм мултикултурен музикант и правя уърлд музика. Пея предимно на португалски и креолски. Голяма част от музиката ми е повлияна от фадото, но комбинирано с африкански стилове и американска музика, която е производна на африканската – соул, джаз, блус...

У нас ще представиш последния си албум – Xinti. Разкажи малко повече за него...

Обиколих целия свят с предишния албум – Balance. Xinti е моето прибиране у дома. На тихо място, където можеш да бъдеш себе си. Заглавието на албума означава „Почувствай го!“ - без много думи и обяснения, само емоция и чувство. За мен е един по-тих албум, не меланхоличен, а спокоен, свободен. По Balance работих с много музиканти от цял свят, които придадоха на музиката много разнообразно звучене. А за Xinti избрах основните инструменталисти (бас, пиано и китара) да са джаз музиканти, защото исках да присъстват лекотата, импровизацията и свободата на джаз музиката. Така самият звук стана по-мек, дори бързите песни са изсвирени без напрежение.

Описваш албума, като „молитва на човек, който поема дълбоко дъх и продължава напред към светлината“. Ти ли си този човек?

Да. Усещах живота си прекалено интензивен преди албума, което беше хубаво, беше първият ми пробив извън родината ми, първото голямо световно турне. Но имах нужда да поема дъх, да се върна в родния ми град и оттам да продължа пътуването. Макар че, иронично, точно когато го направих, се разболях и се наложи да поспра за малко... Сега обаче започвам наново.

Какво точно искаш да усетят хората с Xinti? Усещането ти за албума промени ли се след операцията?

Не, все още съм ентусиазирана като дете по отношение на звука и представянето на албума и някак започнах оттам, докъдето бях спряла. Имам нова банда и това също е голямо удоволствие. Някои от музикантите свириха и в записите на албума, един от тях работи с мен по Balance, а с друг работя дори от преди това. Португалци са и е много хубаво чувството, което се поражда между нас – за екип, за отбор.

Песните звучат много камерно и интимно в албума. Как са на живо?

Да, имах това притеснение – понякога парчета звучат прекрасно на запис, но на живо някак я няма същата енергия и се налага да се измислят нови варианти, нови аранжименти. Случаят с Xinti не е такъв. Звукът и настроението се предават дори по-силно, нямам търпение да чуете сами това!

Какво е музиката за теб?

Всичко. Когато имам нужда от терапия, мога да я намеря в музиката. Парти, тъга. Всичко зависи от настроението. Много неща не мога да изразя чрез думи, но мога с поезия или просто с мелодия.

Помниш ли последния момент, в който не можеше да обясниш нещо с думи и ти се прииска да го направиш с музика?

Оооо, много често се случва. Може би не трябва да си позволяваш да бъдеш прекалено абстрактен в изкуството, но, от друга страна, в него няма граници. Сега се сещам, че танцът е чудесен начин да изразиш какво чувстваш. Движението понякога може да бъде по-силно и от музиката. Аз например танцувам ужасно, но и ужасно често. Например тази сутрин, като се събудих, се разкърших на една любима песен, ха-ха.

В началото твоята кариера започва с участия в телевизионни предавания, които са предшественици на популярните сега риалитита, като Music Idol и Britain's Got Talant. Какво мислиш за този тип програми?

Мисля, че е хубаво, че се обръща внимание на ролята на музиканта в обществото. Положително е и защото по медиите се появяват не само утвърдени и вече известни изпълнители, а и чисто нови и много талантливи лица. Лошото е, че тези таланти много бързо залязват и изчезват. Защото, да бъдеш истински артист, не значи просто да пееш добре и да танцуваш. Трябва да имаш послание, собствен език. А в тези предавания всичко е за рейтинга, изпълнението, представянето на нещо чуждо, конкуренцията, състезанието. Да откриеш себе си, собствената си артистична уникалност е трудно. И не се случва в такава среда...

Ти описваш поколението си като объркано и загубено между корените и новата си идентичност. В България има едно такова „загубено поколение“, което също е жертва на сменящи се системи. Как намираш баланса между миналото, настоящето и бъдещето?

Първо и най-важно е познанието за историята. Всички сме повлияни от корените си, от миналото си. Ако не се интересуваме от тях, всички травми ще останат неосъзнати, а това не е добре. Второ, трябва да уважаваме наследството и родителите си. Едновременно с това трябва да се интегрираме в новото общество, да знаем къде сме, за да не спираме развитието, да не се страхуваме от модерното и новото. Мъртвите езици са такива, защото не се използват. Хората не трябва да се страхуват от еволюцията, но на базата на вече построеното.

Пишеш ли нова музика вече?

В последната година не правих нищо, грижех се само за себе си. Наскоро обаче се роди една нова песен и съм доста развълнувана. Мисля, че скоро отново ще започна да композирам. Всичко е процес – първо концерти и турнета, после нови песни и албум. Бъдещето е пред мен!