Инкогнито: Тук сме, за да ви накараме да танцувате!

Incognito e една от най-известните британски ейсид джаз банди, навършваща през 2011-а точно 30 години от издаването на първия си албум – Jazz Funk.

Те идват за пореден път у нас на Sozopol Fest – July Morning, за да представят последния си, 14-и албум – Transatlantic RPM (2010).

За цялата си история групата е работила и делила сцени с легенди като Стиви Уондър, Earth Wind & Fire, Kool & The Gang, Марвин Гей и кой ли още не.

С винаги различен състав, Incognito са сред любимците на българската публика и именно тази любов е причината те да продължават да се връщат у нас.

Централна фигура в проекта е Жан-Пол „Блуи” Муник – основател, фронтмен, китарист, певец, продуцент и композитор на музиката на Incognito.

С него си поговорихме дни преди да се срещнем на плажа под звездите...

Продължавате да се връщате в България – кой е най-яркият ви спомен от гостуванията тук?

Веднъж бяхме на гости в някакво телевизионно шоу с водещ Слави. Беше доста странно да чуем песните си, изсвирени от техния бенд, но с променени хармонии и ритъм, за да звучат източноевропейски и балкански. Тези хармонии не ми бяха познати и музиката беше доста интересно преработена.

Пред българската публика ще представите четиринайсетия си поред албум – Transatlantic RPM. Разкажете повече за него!

Това е албум, който завършва и затваря кръга за мен, защото е повлиян от американския соул и фънк, който започнах да слушам в началото 70-те. Тогава си купувах много плочи на артисти, като Шака Кан, Марвин Гей, Стиви Уондър и Куинси Джоунс, и тя стана моята музика. По този албум всъщност работих с Шака Кан и музиканти от Earth Wind and Fire.

Интересно е, че Transatlantic RPM е вдъхновен от фънка и диското на 70-те, а музиката на много от изпълнителите и най-вече диджеите и продуцентите на Sozopol Fest също е силно повлияна от този период...

Мисля, че е заради факта, че през 60-те хората са откривали електронната музика. И през 70-те вече се стига до момента, в който хората създават собствени звуци. Страхотно време да композираш и аранжираш музика, защото не е имало финансови прегради. Ако ти трябва да пробваш нещо със симфоничен оркестър, можеш да го имаш. Нещо, което днес си е проблем. Мисля, че младите продуценти се връщат към периода отново и отново, защото това, което се е случило с музиката тогава, не е имало бариери. А сега в експериментите си имат цена.

И като стана дума за бариери и ново време, изглежда, за Incognito изобщо не е чак толкова важно да сте модерни – както казвате в едно интервю „ние залагаме на класиката не защото не разбираме новото, а просто защото тя е добра и предлага достатъчно поле за нова интерпретация“...

Има хора, които измислят новите неща, като са верни на себе си. Лично за мен това е пътят към модерното – да откривам бъдещето си, като прегърна и преоткрия корените си, своята истина. В сегашно време, в собствената си реалност все още имам страст към историята и пътуването. И ако в музиката ми се появи нещо ново, то е само малка частица, подправка, защото голямата част идва от миналото ми. Мисля, че повечето музиканти, родени през 60-те, откриват много от нещата от 70-те, 80-те и 90-те, но въпреки това продължават да се връщат към онова време на големи преломи за музиката, а пък и обществото.

А какво ви вдъхновява в настоящето?

Добрият хип-хоп. Мисля, че това е поезията на сегашното време. Новите поети говорят за своите градове, своята култура, нещата, които ги вълнуват. Харесвам и добрия нов соул – D'Angelo, Dwele... Има наистина ужасно много добра музика, художници, писатели. Изкуството никога не изостава от времето. То го движи напред.

Какво ново в Incognito?

Вече работим по нов албум, но вероятно дори ако сте ни гледали на Банско миналата година, ще има нещо ново в бандата – повече от 50% от хората в нея са различни. Песните ще са различни, аранжиментите ще са различни, сетлистът – също. Ще има и песни, които никога преди не сте чували. Самото име на бандата е израз на моята амбиция тя постоянно да се променя.

Новите музиканти ли са двигателят на промяната в звука ви, или новият звук изисква нови музиканти?

По малко и от двете. За да имаш нов звук, имаш нужда от нови музиканти. А новите музиканти си умират да вложат нещо от себе си в музиката. И Incognito поощрява този процес.

В едно интервю казвате, че след 30 години в бизнеса забелязвате, че индустрията се движи все по-бързо. Как оставате в крачка?

Изобщо нямам такава амбиция. Просто правя това, което правя. Мисля, че ако опитваш да си в крак с промените, е рисковано да присвоиш нещо, което не ти принадлежи. Вместо това пътувам много, запознавам се с различни култури, слушам много нови неща, чета много. Обичам да правя всичко това. Животът трябва да е приключение. Както и музиката.

Какво ви развълнува последно?

Наскоро направихме голям концерт в Мексико – нещо, за което винаги съм мечтал, защото древната култура на маите ми е много любопитна. Свирихме пред 20 000 човека като хедлайнери на голям фестивал на брега на океана. Толкова се вдъхнових, че си казах – искам да се потопя във водата, макар че не съм добър плувец. Взех си една възглавничка, обаче някакво течение по едно време ме завлече и разбрах, че ще се удавя. Почнах да викам за помощ и едната от певиците и нашият звуков инженер веднага се втурнаха и ме спасиха. Те не просто са зад мен в музиката – те са и моите спасители, които ме поддържат жив!

Вашата публика се е обновила няколко пъти – какво обединява фенове от толкова различна възраст?

Нашата музика е направена, за да радва хората и да ги кара да танцуват. Както блусът е създаден за силни чувства, джазът, който идва след него, се появява, за да накара хората да се потопят в забравата на положителните емоции на дансинга. Мисля, че имаме успех в клубовете, по радиото и на живо, защото покриваме всички жанрове със DJ сетове, концерти и ремикси, защото имаме здрава връзка с танцувалната култура.