Какво се случи в първата вечер на фестивала Elevation

Стартира едно от най-чаканите и обсъждани музикални събития за тази година, а именно фестивала Elevation 2011 в Разлог.

В драма на този фестивал се превърна новината, оповестена в последния момент, че едни от хедлайнерите на вечерта, в случая това бяха Jamiroquai, няма да се качат на сцената на Elevation. Това отне малко от блясъка на вечерта и голяма част от присъстващите меломани приеха нещата присърце, тъй като доста хора бяха дошли точно за да чуят британската ейсид фънк банда.

Ако трябва да се върнем в самото начало на първия фестивален ден, нещата започнаха повече от спокойно. Избраният терен за мероприятието, което по програма трябваше да даде старт още в един на обяд, не бе претъпкано с изстерясали фенове, пътят не бе задръстен с автомобили, а отредените места за къмпинг частта все още не бяха засипани с палатки. Напротив - зрителите прииждаха постепенно, а сравнително добрата организация на фестивала спомогна да не се получават неприятни стълпотворения на хора по входовете на фестивала, както и на отделните сцени и обекти вътре в него.

Отбелязваме като слаби моменти на въпросната вечер това, че бирата изведнъж се превърна в доста търсена и ценена течност, която рязко намаля и стана трудна за намиране. Както и заградената част пред самата сцена, която незнайно защо бе отредена също за вип зона и за която бе нужно да имате отделен пропуск. Това рязко разграничаваше публиката една от друга. За да имате възможността да преминете в нея, бе нужно да се преборите с усърдната охрана, която стоеше на огражденията около участъка, а това доста изнервяше обстановката. Разбира се, че всеки от дошлите искаше да танцува и да погледа любимците си от по-близо, а нямаше тази възможност.

Организацията на транспорта и всичко останало иначе беше супер, въпросните автобуси, опоменати в сайта на Elevation 2011, бяха достатъчно и пристигаха на време за всички. Озвучението и осветлението също бяха на ниво, като бяха осигурени шатри за всички по реда си - от медиите и вип личностите, до ентусиастите, които имаха желание да си поседнат или полегнат на тревата. Като не забравяме да отбележим, че изборът на място и терен за провеждане на подобен род фестивал бе перфектен.

Първоначално още в ранния следобед на сцената се изявиха българските изпълнители Monyx & Jeremy и Cyanna, а след тях не точно като в програмата последваха момчетата от Tri O Five на мястото на група Остава. 

Публиката се пооживи с появата на Свилен и колегите му и с популярните им хитове като „Шоколад”, „Пинг Понг” , „Мексико” и всички така познати ни и любими техни парчета. След тях дойде ред на англичаните от Stereo MC’s, които поставиха началото на чуждестранните изпълнения за вечерта. 

Но самият фурор започна с появата и изпълнението на трип-хоп бандата Morcheeba.Тя поразбуди тълпата с изявлението на вокалистката им Skye да бъдат пуснати всички желаещи във вип зоната пред сцената и всички да се забавляват заедно. Лежерното и приятно звучене на Morcheeba идеално подгря публиката за така чаканото изпълнение на британците от Hurts.

Трябва да признаем, че двамата членове на  Hurts бяха доста на ниво, подготовката, сценичното поведение и съответно изпълненията на парчетата на живо бяха отлични и впечатляващи. Групата изпълни почти всичкитe парчета от дебютния си албум и пя приблизително поне час и отгоре. Като пикът естествено бе на двата им световни хита Wonderful life и Stay, на които българските им фенове припяваха с пълна сила. Изненадата на вечерта от тях бе тенорът, който включиха в едно от крайните си изпълнения и дуетът, който се получи между оперния певец и вокалиста Тео Хъчкрафт.

Малко по-късно като завършек на първата музикална и фестивална вечер следваше да посвирят и страхотните The Parov Stelar Band. Това бе истинската кулминация и еуфория на вечерта! Parov Stelar направо помете с музика и ентусиазъм българската публика. Нямаше нетанцуващи и неслушащи в публиката, всички се движеха в заразяващ и спиращ дъха електро суинг ритъм, който продължи да звучи с пълна мощ в продължение на час и половина.

Определено това бе прието от страна на всички присъстващи като една достойна компенсация за липсващите хедлайнери и се превърна в едно от най-добрите изпълнения на групата за в бъдеще. Музикантите и вокалистката им се раздадоха до край, разхождайки се из съвместното си творчество и изпълнявайки разнообразни парчета, кое от кое по-яко и вдъхновяващо публиката да се движи и да пее.