"Пъдпъдъци по торински" или The Jumpin’ Quails за рождения ден на "Аларма Пънк Джаз"

Една от най-актуалните съвременни италиански рокендрол банди ще свири на третия рожден ден на радиофестивала „Аларма Пънк Джаз”.

Събитието ще се случи на 4 октомври в кино Влайкова.

The Jumpin’ Quails са трио от Торино, което създава паралена калейдоскопична реалност, смело сърфирайки из различните пластове от историята на рокендрола – от „бийтълс”-саунда, през синт-попа и кабаретния пост-пънк, та чак до... ами, до наши дни.

Триото, което включва Салваторе Марано (китари, вокали, клавишни), Якопо Триверо (вокали, бас, клавишни) и Диего Болонезе (барабани, беквокали), оперира изключително добре с ретро-стилистиката, но звучи като група от XXI век от първия до последния акорд.

Балканското турне на бандата Bishops In East Shops е посветено на новия им албум (със сходното име Bishops In Tea Shops – епископите наистина се появяват в последната песен от албума Talk To Your Father And Lie – б.а.).

То започна вчера, на 29 септември, от Атина и ще завърши на 11 октомври в култовия скуот в Любляна Tovarna Rog. Но междувременно вие ще можете да ги чуете в София на 4 октомври (припомняме).

Музиката на The Jumpin’ Quails напълно отговаря на името им („Пъдпъдъците” в превод) – в нея има много подскачане и дори жонглиране с думи и идеи.

На песните на The Jumpin’ Quails става чудесно пого, но едновременно с това те те карат да се вслушаш и в текста („Ха! Какви са сега тези зелени фламинго, сини овце и пурпурни пчели, които всеки от нас има на едно специално място в главата си?..”).

Автор на повечето от тези сюрреалистични истории е басистът Якопо, когото другите двама определят като „незаконно дете на Луис Карол в литературата”.

Освен Луис Карол, сред основните си влияния, вдъхновения и пътеводни светлини The Jumpin’ Quails припознават още Лу Рийд, Енио Мориконе, Джон Ленън, Дейвид Линч, Джони Кеш, Kraftwerk и Can.

Ние пък, като за нашенската публика, поназнайваща и други неща, можем да ги определим като комбинация от духа на Kinks и The Who с енергията на „Фолтин” и иронично-сюрреалистични текстове, неотстъпващи по нищо на тези на „Насекомикс” и Help Me Jones.

Хубаво е да сте там към 20,30 часа.