Cinematic Orchestra: филмова музика… без филми

                                                                                                                                                            Автор: Елена Пенева

Британската група The Cinematic Orchestra идват у нас за първи път 14 години след създаването си. Бандата, чието име е пряко свързано с киното, свърза и музиката си със седмото изкуство още с първия си албум Motion, който става причина да ги поканят на официално връчване на награда за цялостно творчество на Стенли Кубрик.

По-късно специфичният им стил, сместващ джаз, соул, електронна и симфонична музика води до поканата през 2001-ва да напишат саундтрак към шедьовъра на нямото кино "Човекът с кинокамерата" на Дзига Вертов.

Следват студийни албуми, световна слава и турнета, а през 2011 - и още 2 саундтрака към емблематичните за авангардното кино на 20 век Entr'acte и Manhatta.

The Cinematic Orchestra са част от култовия лейбъл Ninja Tune и заради което концертът им у нас ще бъде подгрят от един от най-новите му артисти Grey Reverend (Motion Audio) и един от най-старите – диджеят, който винаги помита дансинга с авторски ексцентрични и популярни ритми и мелодии, пременен зад пулта в костюм на коала – Kid Koala.

Дни преди спектакъла на 17 декември в Универсиада основателят и основен композитор на The Cinematic Orchestra Jason Swinscoe даде специално интервю за Dnes.bg…

От самото си начало ли The Cinematic Orchestra беше авторски проект, или започнахте с идеята за група за филмова музика?

В началото изобщо не смятах да създавам музика, която да бъде издавана. Бях повлиян от джаза и филмовата музика. Те едновременно ме вдъхновяваха, но и предизвикваха да ги съчетая някак. За намерения за световна слава не можеше да става и дума.

Преди първия албум сте работил в отдела за дистрибуция и маркетинг на Ninja Tune. Как създадохте The Cinematic Orchestra?

Започнах работа в Ninja Tune от най-ниското стъпало – стажант. Но постепенно придобих влияние и познания върху тогавашната музикална сцена и новата музика, която лейбълът издаваше. Това определено ми помогна да фокусирам идеите си и да ги поставя в този контекст. Да си замесен всекидневно в процес определено помага да станеш част от него. Така се стигна до музикалната форма на The Cinematic Orchestra. В доста начален етап пуснах отделни проби на директора Pete Quicke и той ми помогна по пътя до Motion.

Да пишеш музика за кино и да пишеш музика сама по себе си са доста различни неща. Как виждате разликата?

Ами това си е тема за самостоятелно есе…Като начало да пишеш музика по картина е форма на изкуство, която моментално изпада от всякакъв контекст на съвременната музика. Защото спецификата й е свързана с разказа и картината. А когато правенето на музика е изкуство само по себе си, няма рамки, граници, точен брой кадри…

Музиката ви звучи в малко, но качествени филми, но песента To Build a Home се появява в доста телевизионни реклами и сериали, като „Грозната Бети”, „Анатомията на Грей” и др. Световната ви популярност и ползването на музиката ви за комерсиални цели радва ли ви, или ви се струва, че я обезценява?

Доволен съм от употребата на музиката ни на някои места, но често се случва да откажа ползването й за рекламни кампании на продукти, с чиито послания не съм съгласен. Като всеки музикант, се радвам, че имам публика. Обаче не правя музика, за да й се харесам, а за да споделя нещо, което за мен е предизвикателство и което ме вълнува. Винаги това е било водещо в композирането ми.

По време на записите на последния ви албум Ma Fleur живеете в Париж и Ню Йорк. Как това повлия на процеса на записите?

И двата града изиграха важна роля в оформянето на албума. Париж беше градът, където музиката беше композирана, а Ню Йорк – където беше миксирана. Записите на албума в Париж бяха много нов процес – бях далеч от останалите в групата и често, ако не успеех да организирам предварително някоя звукозаписна сесия, се налагаше сам да свиря инструменталните партии… Гледах да не се случва често, ха-ха.

Със The Cinematic Orchestra идвате за първи път в България – готвите ли се предварително с информация за страните, в които свирите?

Не, когато отивам в нови страни, се опитвам да нямам никакви очаквания. Приемам каквото виждам. И доста се вълнувам за това, което ми предстои в България.