Целият свят има проблеми, но има и култура!

Въпреки че миналата година новогодишният концерт в Зала 1 на НДК не се случи, тази година маестро Емил Табаков е подготвил специална селекция от произведения на композитори, живели и творили в държавите край Дунав. Традицията, която започва във Виена предимно с музиката от Йохан Щраус, у нас се случва от 25 години. Началото поставя Емил Чакъров, а по-късно с концерта се заема маестро Табаков. Ето какво сподели българският диригент пред Dnes.bg.

Концертът е кръстен „Пътешествие по Дунава”. Разкажете ни повече за него.

Винаги новогодишният концерт е имал ясна идея – да се представи определена култура. Тази година реших да подготвя произведения на държавите, които са по Дунав. А те се оказаха много.Тръгваме от Германия, Австрия, Унгария, намерих дори произведения от Сърбия и Хърватско. Приключваме пътешествието с град Силистра. Програмата ще е шарена. Ще има произведения, които са неизвестни и други - познати за нашата публика. Олга Динова и Георги Султанов ще са солисти. Те ще изпълнят популярни оперетни арии. Ще представим творба и от Йохан Щраус, която никога не е изпълнявана в България. Искам да има закачка, да бъде интересно за публиката.

Кое е по-трудно да се създаде едно събитие или да се поддържа традицията?

Изглежда да се поддържа традиция. Идеите се явяват. Хората се ентусиазират. Времената се сменят. Радостното е, че независимо, че миналата година нямаше такъв концерт, сега той отново ще се осъществи в познатия час 18.30 на 1 януари. Много хора и от провинцията питаха защо го няма. Това е важно събитие за нашата общественост. Преди години по телевизията се предаваха и другите концерти от този фестивал. В последствие остана единствено новогодишния. Оказа се, че много хора от цяла България са го следели. Така че, явно е важно едно събитие да се поддържа, въпреки трудността и препятствията, особено ако си заслужава.

Вие често пътувате не само в чужбина, но и в страната. В какви зали в България изпълнявате концертите си?

Навсякъде има читалища, кина, но зали няма в цялата държава. НДК също не е зала за концерти, тя е конгресна и само се присособява за музикални събития. Изисква се специална техника. Единствената акустична зала в цялата държава е Зала България. Но то и оркестрите са съкратени, може би защото няма зали. В държавата са решили проблема. Затова пък в Гърция и в Турция има прекрасни зали. Сега и в Македония се строи прекрасна такава. А България беше в най-добро положение от всички тези държави заедно с Румъния. Сега започваме да изоставаме, защото другите страни разбраха, че не може без това изкуство, тъй като би трябвало да се развиват всички области в обществото.

Дали причината е липсата на залите или съкратените оркестри, но младите български музиканти не могат да се утвърдят у нас и бягат в чужбина.

Те търсят възможност да намерят реализация на таланта си. В България музикалното образование не върви добре. В училищата също не се учи музика. Няма кандидати за музикалните училища и Консерваторията. Отношението е по-различно от това преди 30-40 години, когато имаше подем в тази област. И не само на хората, които учиха изкуства, но и на тези в областта на науката. В момента получилите добро образование отиват в чужбина. Но трябва да се отбележи, че е важно не само образованието, а и цялата обстановка. У нас тя е затворена. Много сме малки, подобно на малко градче, но какво става зад неговите граници? Тук трябва да се съревноваваш със себе си. Затова всички хора отиват отвън и това е добре, защото живеят при други обстоятелства. Не навсякъде образованието е по-добро, но в чужбина всеки има желанието сам да научи повече и то само от това, което вижда около себе си. Образова се от хората наоколо, от обстановката, а не само от учебниците.

Самият вие сте избрал да работите предимно в България. Съжалявате ли днес?

Появи се и малка нотка на съжаление. Аз съм избрал да съм тук, защото съм имал възможност от най-млада възраст да ръководя най-добрите музиканти в България, с които съм обиколил целия свят. Имали сме многобройни записи. Имал съм възможността да ръководя най-доброто в държавата, затова и съм патриот, въпреки че тази дума е неподходяща за сегашните условия. Но да кажем, че съм изпитвал желание да работя в държавата си. Докато има хора, които предпочитат да работят в чужбина. У нас лошото е, че колкото и да си по-добър от колеги на Запад, там са по-известни. Могат да направят кариера в добрия смисъл на думата. Защото там всяка професия си има оценка, докато в нашата държава в областта на изкуството може да си гениален, но си оставаш в нашата държава. Ставаш любимец на определен кръг хора и нищо повече. А това не е съвременният живот, който изисква да се сверяваш със случващото се по света. Тук няма съревнование, конкуренция и това пречи за развитието на хората в България. Ние бяхме много известни с прекрасните ни кадри и добре образованите ни музиканти. А те са в целия свят – певци и инструменталисти покриват най-добрите симфонии в целия свят.

Ще ви попитам и за реформата, която се случи преди две години – намалиха броя на оркестрите, което промени и целия репертоар по някакъв начин, защото има произведения, които не могат да се изпълняват с по-малко инструменти. Знае ли се вече какъв е резултатът от тази реформа?

Резултатът е още едно по-голямо отчаяние, което си съществуваше в нашите музикални среди. Особено в провинцията музикантите са в застой. На мен са ми казвали колеги: „Нас ни е срам да се показваме. Нямаме възможност да се развиваме, да поканим някой солист, диригент. Нямаме ресурс да направим нещо качествено”. Хората са потиснати. В София ни е лесно – има два хубави оркестъра – Филхармония, Радио Оркестър, но другите?

Били сте много в чужбина. Представяте ли се как ситуацията у нас може да се промени?

Това зависи изцяло от ориентацията на властта в една държава. Не само парите. Докога нашата държава няма да има пари. Нали сме в европейската общност. Гледах по телевизията как един турчин пита защо са ни такива пътищата. Техните били по-добри, въпреки че не са част от ЕС. Къде да идем, ние не можем да се движим в тази държава? Това, което беше добро, вече го нямаме. Започваме да си задаваме въпроса какво общо имаме ние с Европа – с французи, германци и англичани. И те имат проблеми. Целият свят има, но те имат и култура, традиция. Знаят какво е културата и знаят, че тя трябва да се храни, за да живее.