Милена Славова: Бях пълен идеалист!

Абсурдно е да те намери точният продуцент, докато свириш в някоя дупка и да повярва в таланта ти, да те направи богат. В подобни приказки отдавна не вярва Милена Славова, която на 26 май ще отпразнува 30 години на сцената."Да изкъртим мрака заедно" - такава покана отправи рок кралицата, а на сцената с нея ще се качат обичайните заподозрени нейни рок приятели. Събитието е на 26 май в зала Универсиада, началото е заявено за 20.00 часа, а финалът ще е някъде към полунощ.

30 години си на сцената. Звучи доста сериозно. Как ще запомниш това време?

Най-важният извод е, че не мога да спра да се занимавам с музика. Не мога да се откажа от сцената. Не виждам как бих живяла без нея. Покрай концертите, които ми се случват доста пътувам и виждам колко положително са настроени хората. Енергията, която ми дават, аз им я връщам от сцената. Това не може да се опише.

Кога за първи път се качи на голямата сцена?

През 1985 г. с група Кукери бяхме в бившия СССР на турне, на което те ме взеха. Там ми беше бойното кръщене. Сцените бяха огромни. Най-малката зала, в която свирихме бе за 3500 души. Качих се директно на голямата сцена. Помня, че бе нещо уникално. В интерес на истината  съм мечтала за това, но всичко, което се случи с мен бе чиста случайност. Хареса ме продуцентът на братя Аргирови, докато бях манекенка. Караха ме да се обличам в спортно елегантно облекло и се запознах с него из гримьорните. Именно там той бе чул и как пея, а външният ми вид бе доста ексцентричен и той реши, че ставам за шоубизнеса. Покани ме да запиша демо-записи в националното радио. Доста се изненадах от една от пробите. Като се чух на запис, дори не разбрах, че това е моят глас. Помня, че ме беше страх. Като влязох в професионалното студио, така се притесних, че чак се задушавах. Той видя това и каза, че излиза да пуши, а всъщност бе пуснал запис. Аз не го виждам от другата страна на стъклото и започнах да си пея. Така и по-късно разбрах, че вече са ме записвали. Затова пък никога не съм изпитвала сценична треска. И до ден днешен като се качвам на сцена, си мисля, че отивам на купон с приятели. Не си подготвям речи или други неща.

Пя и на политически сцени, а сега накъде?

Повечето от хората на изкуството сме доста наивни. И аз като тях бях пълен идеалист. Представях си живота в супер розови цветове и това, което ми казваха го приемах за чиста монета. На времето висяхме по площадите, но бяхме откровени и честни. Правихме го от сърце. Впоследствие се видя, че всичко е игра, а ние сме били манипулирани.

Това ли те накара да заминеш от България?

И това. Емигрирала съм няколко пъти, защото се разсърдвам на нещата, случващи се тук. Едно се говори, а друго се прави. Вече бяхме известни, познаваха ни, а нямахме стотинка в джоба си, защото ни крадяха хората, с които работихме. Така заминавах. Вече бях пътувала на турнета из Франция, Италия, но за Лондон заминах специално, защото ми беше мечта да ида в чужда държава и да направя своя група като местна, не на турне. Исках да започна от нулата с техни музиканти, да опитам от техния живот.

Какво помниш от онова време?

Лондон има и хубава, и лоша страна. Свирихме по клубове, но бяхме прекалено доверчиви, а този шоубизнес е измислен там и правилата са такива, каквито ги направят богатите. Да си талантлив и да те открие вълшебния продуцент, докато свириш в някакви дупки, са пълни глупости. Те първо ще направят себе си богати, а чак след това може и да се погрижат за теб, въпреки че използват таланта ти.

Кое днес за теб е "Ала бала", на какво казваш "Хаха" и за какво вече "Немаш нерви"?

"Ала – бала" за мен са онези хора, които днес като се качат веднъж на сцена или ги дадат веднъж по телевизия започват да си мислят, че са големи звезди. Както днес си горе, утре си много долу и те да не забравят, че име и имидж се прави с години. Всичко друго е "Ала-бала". Бих се изсмяла на онези колеги, които репетират пред огледалото вкъщи и искат да се правят на такива каквито не са. Нямам нерви за парашутисти, които ги налагат някакви проекти, обвързват ги с договори, създават им нелепи образи, които всъщност не са техните. Аз съм за истинските неща.

Цялото интервю с Милена Славова, вижте в Tialoto.bg