"Шакатак" – Brexit в музиката няма!

Снимка: Даниел Димитров

2 / 4

Brexit е голяма грешка и ужасно политическо бедствие, твърдят музикантите от "Шакатак". По думите им ние всички трябва да бъдем заедно. "Много сме подтиснати по този повод, курсът на паунда падна в Япония, което е много стряскащо", аргументира се барабанистът Роджър Одел минути преди да излезе пред публиката на джаз феста в Банско.

В Обединеното кралство все пак 16 милиона граждани гласуваха за оставане и ние бяхме сред тях, продължава той. Надява се, че в бъдеще нещата ще се променят.

Гостуването на шестимата британци в Банско обаче е доказателство, че в музикално отношение промяна в курса няма, защото те продължават да творят и да пътуват из цяла Европа.

"Шакатак" е единствената формация на джаз феста досега, която успя да задържи аудиторията танцуваща и ликуваща, не по-малко от самите артисти на сцената. Но като че ли най-неуморна бе вокалистката Джил Сейуд, която поддържаше градуса на настроението с характерния си вокал, междувременно свири на флейта, на ударни и подрънкваше с дайре – и всичко това подправено с неизменното британско чувство за хумор.

"Рекърд Шак" е магазинът, в който за първи път музикантите видели свои записи. Шак било и първото име, което някои от тях искали да носят, но други настоявали за "Атака", и така се получило "Шакатак".

Имали сме влияние от стилове, подобни на нашия, но и от това, което слуша всеки от нас, обяснява Роджър Одел. Добавя, че идеята за „Шакатак“ са появява във времето на фънка, инструменталния фолк и джаза.

Като пианист съм повлиян от Хърби Хенкок, Чик Кърия, Джо Семпъл, но като тийнейджър слушах рок – Кийт Емерсън, споделя пианистът Бил Шарп. „Моят герой е Стиви Уондър – като вокал, като композиция, като всичко. Би било добре да направим нещо с него в бъдеще“, казва Джил. „За мен като барабанист, казва Роджър Одел, влиянието идва от Стив Гад, както и Лени Уайт, който чухте тази година в Банско, харесвам Джони Мичъл, Грегъри Портър, също Стенли Кларк и Маркъс Милър“.

Годините в Америка, прекарани с Ал Жеро, талантите от „Шакатак“ определят като великолепни, а самият Ал като „прекрасен артист и голям човек“.

„Шакатак“ са заедно от 36 години, имат 36 албума, като най-новият излиза през септември и се нарича Times and Places (от англ. – Времена и места). И този, както и всички други наши проекти, ще бъде разпознат заради стила „Шакатак“, ще има различни типове песни, но не очаквайте дет метъл, шегуват се музикантите. Твърдят, че в групата няма лидер, защото „всички са лидери като в социалистическа демокрация“.

На джаз феста в Банско вчера публиката са наслади и на една българска формация – „Брейкпоинт“, с ръководител Борис Петров (Парчето). Най-много аплодисменти получи акордеонистът Пламен Димитров.