За не-концерта на Майк Патън

Елена Пенева:

Ако хората си мислят, че да се направи концерт у нас е лесно, нека ви кажем, че не е така. Но за това трябва да се питат онези, които винаги успяват, а не онези, които все прецакват нещата.

Царете на провалите у нас са New Music Agency. И макар че едва ли им пука какво мислим, ще си го кажем...

Всичко започна от онзи ден, когато в редакцията ни пристигна информацията, че те ще водят Майк Патън у нас. Ние се зарадвахме, написахме възторжен материал и 3 минути след пускането му, колегата Васко влетя в стаята и ни предупреди, че ще има проблеми около концерта и предложи да напишем небрежно предупреждение.

Ние обаче направихме точно обратното – казахме му, че на хората трябва да се дава втори (пети?) шанс.

Няколко седмици след това (или по-точно в събота, около 20.00 часа) с колежката се запътваме към обявеното място за концерта с фотоапарати, камера, статив и всички екстри.

Минаваме цялата Борисова, натоварени със 100 кила техника, тренираме, правим бицепси и прасци и точно когато, залутани в полумрака, стигаме до бившия Маймунарник, откриваме вместо Майк Патън едно листче формат А4, с официално съобщение /правописът е запазен, бел. авт./:

“Поради неблагоприятна метеорологична прогнозаза 14.06 концертъта на Майк Патън ще се сътои в клуб Blue Box, бул Мария Луиза 106”

Без да поправим правописните грешки, си хващаме чукалата и тръгваме към това място, което нямаме идея къде се намира. След като подминаваме Лъвов мост, дори на надежденец като мен посоката след Централна гара се струва извън нормалните граници за такъв концерт.

Изпотени и забързани стигаме и установяваме, че въпреки закъснението си с близо час, сме изпуснали само чакането.

На тротоара пред бившото кино Освобождение – читалище, използвано за раздаване на дипломи за средно образование, кротко са насядали хора и пият топла бира. Часът е 9.30.

И ние се установяваме. Навън вали, после спира, и от време навреме пристигат таксита с ядосани хора, които, също като нас, са се лутали по нощните алеи на Борисовата.

Хората влизат, взимат им билетите без да ги късат, а за входа не се дава никакъв документ. Ако концертът се провали, те няма да си получат парите обратно.

Крайно изнервена се обръщам най-любезно към организаторите. Ето целия разговор, цитиран точно:

-Извинете, има ли някаква миниатюрна възможност концертът да не се състои?

-Не, 100% ще се състои, имаше саундчек и те преди малко си тръгнаха с бусчето. А вие защо питате?

-Ами защото съм ядосана, затова. И защо са си тръгнали?

-Ами да хапнат, бяха гладни.

-А според вас нормално ли е концертът да закъснява с над час и половина?

-Така е в България.

-В България, значи. А не мислите ли, че е нормално вие да поемете отговорност?

-Вижте сега, Майк Патън никога не е излизал навреме.

-Добре де, държавата ли ви е виновна, или Патън?

Изводите си ги правете сами. Ние си тръгнахме точно в 23.00, когато ни се стори, че 3 часа са прекалено много отделено време и внимание на хора, които очевидно даже нямат срам.

И между другото, чаках 4 часа за концерта на Джордж Майкъл. На стадион, на открито, на дъжд. Но той започна навреме, скъпи организатори.

Ето какво видяхме от концерта: 

Петя Славова:

След разходката в парка се притесняваме, че сме единствените объркали се и се успокяваме, че не може да сме чак толкова загубени.

Оказва се, че всички, абсолютно всички, застанали пред киното са „се объркали“ като нас. Плакатите, залепени отпред на стъклото, продължават да напомнят, че всъщност сме отишли където трябва и грешката не е в нас, а в организаторите.

Защото така концерт не се променя, а ако се прави, то се казва. Крещи се дори. Всички медии разбират, те пишат и предупреждават феновете. Ние разбрахме тази сутрин, защото на служебния мейл съобщение за промяната е изпратено през нощта, преди концерта.

От своя страна, организацията е „желязна“. Пред вратите на изтърбушеното кино стоят петима широкомащабни човека. Те не дават шанс на хората да кажат, че са недоволни. Феновете от своя страна са изнервени и през няколко минути освиркват. Но никой не ги чува.

Явно организаторите си имат свой метод на работа. Да изнервят клиентите си преди идването на групата, за да им хареса после повече. Но „тя“ не идва. На въпрос „Защо?“, обясняват, че и това ще стане „всеки момент“.

Доста хора като нас стоят отпред и предпочитат да изчакат преди да си купят билет. Просто за да са сигурни, че концерт ще има. Защото за компанията се говорят доста неща. Едно от които е, че след като обявят дадено събитие, то пропада, но закупилите си билет не си получават парите обратно.

Постоянно пристигат таксита, които изплюват забързани, притеснени „объркани“ фенове. Някои са дошли от други градове и трудно се ориентират къде точно се намира този никому непознат клуб със зала на читалище.

Иначе няма проблеми. Пийваме бира, която ни предлагат организаторите – топла, за 3 лв. И чакаме. 23.00...23.30...Вече не чакаме, тръгнали сме си, но тогава концертът е започнал. Mike Patton е свирил 1час, но като че ли на всички им е било предостатъчно.

В такава обстановка, след толкова нерви... и всички от Faith no more да бяха пристигнали, на никой нямаше да му пука.