Театърът като fast food - продава се, но не е здравословен

Само преди ден министърът на културата Вежди Рашидов поздрави хората, занимаващи се с театър за реформата, която се провежда там. Според театроведът Светла Бенева, тази реформа отдавна е необходима, но в сегашния вариант се разбира само като икономически рестрикции,а на представленията се гледа като на продукт.

Според Бенева е време да се помисли за качеството на продукцията,  защото театърът е духовна институция, а безконтролната продукция има опасност да се превърне в боклук. Нещо като fast food - ще се продава, но няма да допринася за здравословното състояние на организма.

По думите й театърът е в стресова ситуация - и за директорите, и за творците, които изцяло насочват сетивата си само към очакванията на зрителите. Зрителската любов обаче може да подведе талантливите ни артисти. От друга страна, ограничените ресурси могат да доведат до серийно производство на нискокачествени продукти или до спекулативно създаване на търговски дружества на частни предприемачи, които прекупуват продукцията и я разпродават.

Между примерите са театър "Българан" във Варна и различни пътуващи групи. Сериозен проблем е, че няма критерии, които да разграничат кое има стойност и кое - не. А публиката - за моя изненада - е жадна за театър. Имам наблюдения и от страната. Есенният фестивал в Сливенския драматичен театър премина при пълни зали с показването на собствена продукция, както и Коледният театрален фестивал на избрани постановки от сезона в Габрово, каза театроведката. Според нея част от спектаклите отразяват общото ниво на слаба подготовка на публиката за голямото изкуство.

Посредствеността и невежеството се подхранват от използването на едни и същи познати и клиширани средства на сцената. Малко опити се правят за използване на нов естетически език, за обиграване на нови пространства, за привличане на публика, коятотрябва да се учи, да проглежда, да не се доверява на инстинкта и познанията си, създадени от типа театър, с който е свикнала досега, или с форматите на телевизионното шоу. Нямаме високи изисквания, пренебрегваме и забравяме образците на респектиращо професионално поведение.

Въпреки очертаната ситуация, има живи гнезда, където се случва истински театър, смята Светла Бенева. Театралната работилница "Сфумато" продължава да следва своята традиция да създава театрални представления.

Постановките са плод на дълъг работен процес, на предварителни ателиета, като избира драматургията на големи имена - Достоевски, Стриндберг, Гогол, Шекспир.

Театър "София" печели напоследък зрителите с разнообразен репертоар от съвременна драматургия и с риска да ангажира както опитни, така и съвсем млади режисьори, сценографи и други професионалисти. Това усилие в последните години дава резултат в спектакли като "Коварство и любов" от Шилер на Стайко Мурджев и "Сън в лятна нощ" от Шекспир на Бойко Богданов.

Други пространства на истинския, жив театър са малките сцени на независимите формации и постановките на млади хора, които успяват да се организират не само в творчески проекти, а и във форуми - направиха дори първи Фестивал за свободен театър. Там се наложиха имена на нови автори като  Здрава Каменова, която участва в създаването на текстовете и представленията с младите режисьори Гергана Димитрова в "Праехидно" и Калин
Ангелов в "Гарфънкъл търси Саймън", на Ани Васева - "Пиеса за умиране" в нейна режисура и други, отбеляза Бенева.

Народният театър концентрира в себе си два театъра и като че ли раздели работата си на два потока. По-сериозните и амбициозни заглавия са на голямата, класическа сцена, в емблематичната сграда. "Ревизор" от Гогол на Мариус Куркински е сред мащабните и амбициозни проекти на Народния театър след "Полет над кукувиче гнездо" на Александър Морфов.

Затова пък сцената на "Сълза и смях" - в търсене на публика - се превърна в произвеждаща и предлагаща продукция изцяло и само за продан.

Много стабилно и с много добър ориентир към зрителската аудитория работи Малък градски театър "Зад канала", като намира баланса в репертоарната си политика. Предлага заглавия, които привличат интереса на младите - "Ритъм и блус 2" на Румен Цонев,"Изобретателната влюбена" от Лопе де Вега на Елена Панайотова, класика като "Дама Пика" от Пушкин на Бина Харалампиева и спектакли с поглед към съвременността - също много интересни - като "Демонът от Скопие" от Горан Стефановски в режисурата на Дино Мустафич, смята Бенева.

Според нея между пространствата на живия театър не бива да пропускаме Театър 199 - особено с възможността за самостоятелната изява на големи актьорски имена като Меглена Караламбова в "Кики ван Бетовен" от Ерик Еманюел-Шмит на Георги Дюлгеров и Невена Мандаджиева и Владимир Пенев в "Кралицата майка" от Манлио Сантанели на Валентин Ганев.

Живият театър се поддържа от личности - упорити, работливи, търсещи, независимо от степента на постигнатото.- отбелязва още театроведът. В този смисъл спектакълът на Мая Новоселска "Едно малко радио" в творчески "двубой" с Теди Москов в Сатиричния театър е едно блестящо бисерче - доказателство за удоволствието да заразяваш с игра себе си и зрителите, да се вдъхновяваш от импровизацията като начин на общуване и артистично живеене.