Между театър и театър. По две

Шест премиери, включващи нови български пиеси, съвременен танц, кукли и експериментални представления може да проследим по време на второто издание на Фестивал за свободен театър.

Сцените вдигат завесите си на 14 ноември и в продължение на четири дни ще ни представят най-новите театрални проекти у нас.

Самите локации са независими и алтернативни пространства, частни сцени и държавни театри.
 
Изборът отново беше на демократичен принцип, а критериите, според които сред кандидатстващите 33 свободни проекта бяха оценявани - „авторски подход”, „съдържание”, „иновативност”, „изпълнение” и „техническа реализация”. От тях се направи готова селекция от 15 проекта

Изследователският характер на независимия театър и неговата непримиримост с класическите конвенции, условности и пространства, ще увлекат публиката на ACT Фестивал за свободен театър: 2 във вълнуващо пътуване през любопитни експерименти. Всички проекти в тазгодишната програма на форума задават важни въпроси както през призмата на съвременността, така и чрез нови театрални реалности, методи, изразност, драматургия и форми.

Пърформативно-мултимедийната акция на Валерий Пърликов „И, моя любов” проследява връзката на човека с Бог чрез любовта, ползвайки за драматургична основа текстове от Библията и сценариите: „Хирошима, моя Любов” от Маргарит Дюрас, „Виридиана” от Луис Бунюел и Хулио Алехандро. Въпросите, които проектът задава, са свързани с промените в богословската парадигма преди и след Холокоста.

В стената на човешките страдания и неразгадаемостта на волята Божия са сблъскани две деца на нашата епоха - една Жена и един Мъж, желаeщи се разтърсващо, с интуицията, че е възможна „любов завинаги”… Пукнатината на отговорите е разкъртена от екипа на акцията (Валерий Пърликов - режисьор и VJ; Анета Янкова-Пърликова и Николай Чилов - актьори) чрез авторски метод, свързан с потока на човешкото съзнание. Допълнителните бонуси са иновативното използване на манипулирана в реално време звукова и мултимедийна среда в едно чисто ново театрално пространство – "Ателие VIA NEGATIVA" в  Народно читалище „Акад. Андрей Стоянов-2003”, ул. Искър №62.

Различен вид предизвикателство е пространството, в което се играе „Отровата на театъра” на Марий Росен и Българско музикално сдружение. Драмата от Рудолф Сирера е изцяло независим проект, осъществен в едно нестандартно пространство в сърцето на най-голямата държавна сценична институция - Зала Север на Народен театър „Иван Вазов”. Сюжетът му чертае изтънчен капан, създаден от перверзния ум на Маркиз Дьо… (аристократ), за да проследи възможните предели на човешкото през образа на младия комедиант Габриел Дьо Бомон.
Играта между тях преминава през различни етапи, поставящи под въпрос същността на истината, степента на условност на театъра и ценността на истинското театрално преживяване. Постепенно сигурността и удобството на публиката са отнети от усещането за съучастничество в една реална екзекуция, в която театърът е едновременно смърт и живот – толкова тотален, че претендира, че не е театър.

Въпросите за човешкото и неговите граници са основни и в „ГогоДиди” и „Въображението мъртво си представете” – две постановки в програмата на ACT.

Фестивал за свободен театър: 2, които по напълно различен начин интерпретират текстове на Самюел Бекет.

За „ГогоДиди” на Юлиян Петров (автор на идеята, режисьор и актьор), с участието на Сотир Мелев и Даниел Викторов, основен фокус в интерпретацията на класическата пиеса е зависимостта на човешката съдба от обстоятелства, независещи от самия човек. В него Вярата и Съмнението (Владимир и Естрагон) хвърлени в Нищото и неспособни да съществуват един без друг, чакат Спасението (Годо) в един свят, чиито единствени реалии са детските рисунки. Екипът на представлението поставя импровизационния принцип като основен похват, поради което и самият проект е определян като „театрален джаз в две действия”. Това от своя страна прави още по-интересен изборът на пространство за изпълнението – музикалният джаз клуб Studio5.

Другата интерпретация по Бекет на фестивала – “Въображението мъртво си представете” пък е процес, провеждан в реално време и пред публика. Загадъчният кратък текст, по който е направен проектът е диалог между женско и мъжко тяло в условно пространство. Авторите на идеята Явор Костов (актьор) и Янко Велков-Янец (режисьор) обаче превръщат диалога в моноспектакъл в мазето на ателие Пластелин. В тъмното затворено пространство актьорът е буквално на "ръка разстояние" от публиката и задачата му е да я въведе в изключително богата на символика визия. Прииждащата и изчезващата светлина и две неподвижни тела в ротонда са изгубени в белия безкрай на „мъртвото въображение”.