Импровизацията трябва да е основен принцип в живота

Шарон Фридман е израелски хореограф, чийто танцов опит съчетава еврейски фолклор, съвременен танц и класически балет. След като се установява в Мадрид, основава своя едноименна компания. Танцовата му кариера стартира през 1999 г. Първоначално танцува в големи компании в Израел като Kibbutz Contemporary Dance Company, Vertigo Dance Company. Впоследствие започва да създава собствени хореографии.

Спектаклите му до голяма степен са изградени на основата на техниката контакт импровизация. Последната му работа Rizoma от 2012 г. в колаборация с Paris Quartier d’étè Festival е site-specific пърформанс, който за първи път се играе на открито в Париж с участието на 70 танцьори и 10 челисти. Ето какво казва Фридман пред Мира Тодорова.

Кои танцови стилове са оказали най-голямо влияние върху работата ви?

Контакт импровизацията е техниката, с която се занимавам в последните 10 години. Разбирам взаимоотношението си с танца и намирам най-големи основания за работата си именно в контакт импровизацията.

Започнали сте своята кариера в Израел. Какво ви даде работата в големи компании като Vertigo dance company, Kibbutz contemporary dance company?

Работата с Vertigo ме запозна с контакт импровизацията и мисля, че в този период се открих като танцьор и може би започнах да се осмислям като хореограф, тогава започнах и да се занимавам със собствени хореографии. Освен това основателката на Vertigo Ноа Вертайм провокира осъзнаването, че танцът може да променя животи, това беше моят личен урок.

Защо се преместихте в Испания? На каква танцова среда попаднахте там?

За първи път отидох в Испания, докато работех като артистичен координатор на Company Mayumana. Бяхме на турне и имах възможността да отворя възприятията си за света, да се потопя в други култури и да потърся това, в което вярвам. Останах в Испания заради любов и така започнах там да правя собствени продукции. 6 години по-късно вече съм силно свързан с тази държава и конкретно с Мадрид, градът който ми осигурява комфорта на усещането, че мога да остана дълго време.

Именно в Мадрид разбрах защо винаги работя с контакт импровизация, защото наистина смятам, че целта на тази техника (да подкрепяш другия и да бъдеш подкрепян от него) трябва да е основен принцип на живота ни с другите в едно общество, за да прогресираме. В момента работя върху падането или по-скоро върху различните състояния на падане. Движението, което ме интересува, трябва да се случва по вътрешна необходимост. Не ме интересува да правя живота красив, по-скоро ме занимава самият мотор на живота, това, което го задвижва. Сега вече чувствам, че знам повече за материята, с която се занимавам толкова дълго време.

Какви идеи стоят в основата на представлението „Al Menos Dos Caras“ (Повече от две лица)?

„Al Menos Dos Caras“ е спектакъл за различните гледни точки, които се съдържат във всяка ситуация. Докато работихме върху представлението, се опитвахме да сме в съзнание за множеството възможности, другите гледни точки и различни възгледи за определена ситуация: някой стои зад стената, дали той ще успее да произведе магията, която искаме да видим?

Работите в близко сътрудничество с композитора Луис Мигел Кобо. Каква е функцията на музиката във вашите представления?

Взаимодействието с всички артисти, свързани с творческия процес на компанията, е много близко, всъщност необходимостта и мотивацията да направим ново парче идва от личния диалог между нас. С Луис Мигел Кобо работим заедно вече 5 години и винаги идеите се раждат вследствие на дълги философски разговори за живота и движението. Музиката е много важен инструмент в моята работа, както и всички останали средства – драматургията, пространството, осветлението, изпълнението. Музиката винаги идва на един по-късен етап. Първоначално творя в тишина, в опит да открия ритъма, който композицията носи вътре в себе си, и след това да го препотвърдя в музикалната композиция.

Ако трябва да обясните какво е съвременен танц, какво бихте казали?

Трудно ми е да говоря в подобни понятия. В съвременния танц става дума за движение и за различните начини да се гледа на живота през филтри. Движението е в основата на човешката природа, то винаги е било там и е абсолютна необходимост. Не смятам, че е нужно да го обясняваме, по-скоро става дума за това какво виждаш, какво чувстваш и как то те кара да преосмисляш живота си. Танцът е ценна възможност да живееш, да се изразяваш, да комуникираш себе си пред другите, без да използваш думи.